Георги Пенков (актьор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Пенков.
| Георги Пенков | |
| български актьор | |
 | |
| Роден |
27 ноември 1933 г.
|
|---|---|
| Починал | 5 октомври 2021 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Иван Пенков |
| Братя/сестри | Боян Пенков |
| Уебсайт | |
| Георги Пенков в Общомедия | |
Георги Иванов Пенков (още известен като Джони Пенков) е български актьор и звукооператор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 27 ноември 1933 г. в София. Син е на художника Иван Пенков и брат на математика Боян Пенков.
През 1960 година завършва радиотехника във ВМЕИ „Ленин". През 1972 година специализира електроакустика във Франция. Научен сътрудник е в Научноизследователския институт за кинематография и радио (1960). Работи в Научноизследователския и проектантски институт „Култура“ от 1961 г. Кандидат на техническите науки (1978), доцент (1979). Има научни и приложни приноси в звукотехниката: научни публикации, автор е на шест патента, конструктор е на първото висококачествено озвучително тяло, произведено в България – „Гама“.[1][2]
От 1960 г. работи като звукооператор. Озвучава над 100 филма.[1] Изявява се като актьор[3], но не е учил актьорско майсторство. Първите му изяви пред камера са в кратките сатирични филми от поредицата „Фокус“ (1964-1972), създадена от Радой Ралин.[4] Често работи съвместно с режисьора Джеки Стоев и сценариста Чарли Илиев, включително и в поредицата кинохроники „Мозайка“ (1982-1996).[5] Член е на Съюза на българските филмови дейци.
От първия си брак с актрисата Мирослава Стоянова има син, а от втория – дъщеря.[4]
Починал е на 5 октомври 2021 г. в София.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Кирил и Методий“ – II степен (1970).
- Награда на София на Столичната община за цялостен принос към киноизкуството за Георги Пенков – Джони, Христо Илиев – Чарли и Георги Стоев – Джеки, 2016[6]
- Награда за режисура от Фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ в Пловдив за филма „Хляб и зрелища“ (2013)[7]
- Награда на журито от Международен филмов фестивал „Сребърен акбузат“ в Уфа за „Хляб и зрелища“ (2013)[8]
- „Златен ритон“ за най-добър документален филм за „Отец Иван и неговите деца“ (2010)[9]
- „Златен витяз“ на едноименния фестивал в Русия за филма „Отец Иван и неговите деца“ (2010)[8]
- „Златен ритон“ за най-добър документален филм за „Броени дни“ (1977)[10]
- „Специална награда на журито“ от фестивала в Оберхаузен за „Броени дни“ (1977)[8]
- „Специална награда на СБФД“ за филма „Това е то животът на човека“ (Кюстендил, 1974).
- „Златен ритон“ за филма „Ятаци“ (1974)[11]
- II награда за филма „Ятаци“ (1974) в Кюстендил
- I награда за документален филм на Фестивала на българския филм (Варна) за филма „Ятаци“ (1974)[12]
- Диплом от Фестивала за документални филми в Лайпциг за филма „Ятаци“ (1974)[12]
Филмография (частична)
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Роля |
|---|---|---|---|
| 2011 | Операция „Шменти капели“ | психиатър | |
| 2006 | Неочакван обрат | 13 | домоуправителят |
| 1990 | Немирната птица любов | Джони „Петела“, пазачът | |
| 1989 | Аз, Графинята | сватбар | |
| 1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | съдебен заседател в 2 новели (в 1 – „Разводът преди“, 2 – „Разводът сега“) |
| 1981 | Търновската царица | Кольо пощата | |
| 1980 | Илюзия | ||
| 1980 | Двойникът | художник | |
| 1974 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | глашатай |
| 1966 | Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров | ||
| 1966 | Рицар без броня | милиционерът от КАТ |
Филми за него
[редактиране | редактиране на кода]- „Случаят Джони“ (2011) – филм от поредицата „Умно село“
- „Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета“ (2010) – реж. Никола Бошнаков
- „Ст.н.с. к.т.н. инж. Джони Пенков“ (1989) – реж. Джеки Стоев
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Джеки Стоев, Джони Пенков „Надали, ама а дано. А дано, ама надали. Истории със сексуален и политически характер“, изд. Самиздат, 2015 ISBN 9549246025
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Голяма енциклопедия „България“, том 9, БАН, Труд, София, 2012.
- ↑ Светослав Драганов. Джони Пенков, който не прилича на нищо и същевременно е толкова много // Списание Кино, ноември 2021. Посетен на 02 февруари 2024.
- ↑ Профил на geni.com
- ↑ а б Георги Пенков-Джони: Любовта винаги ми пречеше да си гледам работата // 24chasa.bg, 10 януари 2016. Посетен на 28 януари 2024.
- ↑ Пътят на Чарли. Разговор със сценариста Христо Илиев - Чарли // Култура, Брой 1 (2984), януари 2022. Посетен на 30 януари 2024.
- ↑ Филмовото трио Джеки, Джони и Чарли с наградата на София // БНР, 11 март 2016. Посетен на 28 януари 2024.
- ↑ Хляб и зрелища // БНТ, Посетен на 28 януари 2024.
- ↑ а б в Творческа автобиография Христо Илиев // Национален филмов център, 3 май 2022. Посетен на 28 януари 2024.
- ↑ Отец Иван и неговите деца // БНТ, Посетен на 28 януари 2024.
- ↑ Смях и достойнство. Разговор с Джеки Стоев // Култура, бр. 7 (2980), септември 2011. Посетен на 28 януари 2024.
- ↑ Творческа автобиография Христо Илиев // Национален филмов център, 3 май 2022. Посетен на 28 януари 2024.
- ↑ а б Георги Дюлгеров. Oskar Kristanov Biography // IMDb. Посетен на 02 февруари 2024. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Джони Пенков в
Internet Movie Database - 360 градусова фотография в дома на Джони Пенков
- ((ru)) Георги Пенков в КиноПоиск
- „Ст.н.с. к.т.н. инж. Джони Пенков“ // youtube.com. Посетен на 27 януари 2024.
- Филм от поредицата „Умно село“ за Джони Пенков // vimeo.com. Посетен на 28 януари 2024.
|
