Направо към съдържанието

Джеминиано Монтанари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеминиано Монтанари
Geminiano Montanari
италиански астроном

Роден
Починал

РелигияКатолик
НационалностИталия
Учил вУниверситетът в Залцбург
РаботилУчител по астрономия
Научна дейност
ОбластАстрономия
Работил вБолонския университет
ПубликацииProstasi Fisicomatematica, 1669 г.
ТитлаMD, PD, LD
Джеминиано Монтанари в Общомедия

Джеминиано Монтанари (1 юни 1633 – 13 октомври 1687) е италиански астроном, производител на лещи и привърженик на експерименталния подход към науката.

Той е най-известен със своите наблюдения, направени около 1667 г., че втората най-ярката звезда (наречена Алгол, произлизаща от името ѝ на арабски) в съзвездието на Персей варира по яркост. Вероятно други са наблюдавали този ефект и преди, но Монтанари е първият астроном, който го записва. Имената на звездата на арабски, иврит и други езици, всички от които имат значение на „гул“ или „демон“, предполагат, че необичайното ѝ поведение отдавна е било разпознато.

Монтанари е роден в Модена, учи право във Флоренция и е завършил университета в Залцбург. През 1662 или 1663 г. той се премества в Болоня, където рисува точна карта на Луната, използвайки очен микрометър, направен от него. Той направи също наблюдения върху капилярността и други проблеми в статиката и предположи, че вискозитетът на една течност зависи от формата на нейните молекули. През 1669 г. той наследява Джовани Касини като преподавател по астрономия в Болонския университет,[1] където едно от неговите задължения е да състави астрологичен алманах. Той направи това през 1665 г., но извърши умишлено измама, като написа алманаха изцяло на случаен принцип, за да покаже, че прогнозите, направени случайно, са толкова вероятни, колкото и тези, направени от астрологията. В периода, малко след Галилео Галилей, експерименталисти като Монтанари са участвали в битка срещу по-мистичните възгледи на учени като Донато Росети.

На 21 март 1676 г. Монтанари съобщава за наблюдение на комета на Едмънд Халей.

Наблюденията на Монтанари върху голямата комета от 1680 г. се споменават два пъти в третия том на „Принципията на Нютон“.[2]

През 1679 г. Монтанари се премества на учителски пост в Падуа, но почти всички записи от този период от живота му са изгубени. Оцелява писмо от 1682 г., в което се записва наблюдение на Халеевата комета. Той също пише по икономика, като наблюдава, че търсенето на определена стока е фиксирано, и прави коментари относно монетосеченето и стойността на парите (1683 г.).

Кратер на Луната (45.8S, 20.6W) е кръстен на него.

Физическа-математическа Prostasi, 1669 г.
  1. Montanari, Geminiano // The Galileo Project. Rice University. Посетен на 8 August 2018.
  2. Isaac Newton, The Principia: Mathematical Principles of Natural Philosophy, edited by Bernard I. Cohen and Anne Whitman, Berkeley, University of California Press, 1999, pp. 913 – 915, 927.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Geminiano Montanari в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Gómez López, Susana, Le passioni degli atomi. Montanari e Rossetti: Una polemica tra galileiani, Florence, Leo S. Olschki, 1997.
  • Rotta, Sergio, 'Scienza e „pubblica felicità“ in G. Montanari', in Miscellanea Seicento, Florence, Le Monnier, 1971, vol. 2, pp. 65 – 208.
  • Vanzo, Alberto, 'Experiment and Speculation in Seventeenth-Century Italy: The Case of Geminiano Montanari', Studies in History and Philosophy of Science, 56 (2016), pp. 52 – 61.