Направо към съдържанието

Джон Бароу (географ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Джон Бароу.

Джон Бароу
John Barrow
английски изследовател
Портрет от 1831
Роден
Починал
23 ноември 1848 г. (84 г.)
Лондон, Великобритания
ПогребанУестминстър, Великобритания

Националност Великобритания
Научна дейност
ОбластГеография
Джон Бароу в Общомедия

Сър Джон Бароу (на английски: John Barrow) е английски географ, пътешественик, изследовател и писател.

Произход и младежки години (1764 – 1791)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 юни 1764 година в Ълвърстън, графство Къмбрия, Великобритания, единственото дете в семейството на Роджър Бароу. лоиОще като юноша започва работа в чугунолеярен завод в Ливърпул – един от световните центрове на колониалната търговия. След известно време напуска завода и се хваща на работа на китоловен кораб, с който се отправя към бреговете на Гренландия за лов на китове. След завръщането си постъпва в университета, завършва го и става преподавател по математика в Гринуич.

От вестниците научава за назначението на лорд Маккартни за посланик в Китай. Бароу му предлага своите услуги и е приет на служба като секретар на посолството. През 1792 г., заедно с посланика пристига в Пекин, усвоява китайски език и ползвайки се от служебното си положение, извършва няколко пътувания из страната, в хода на които събира богат материал от естествено-исторически и етнографски характер.

Южна Африка (1795 – 1804)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1795 лорд Маккартни получава ново назначение като губернатор на Капската провинция. Заедно с него в Южна Африка се отправя и Джон Бароу. Страната, нейната природа, животинския и растителния свят, и местните жители оставят у него неизлечими впечатления. По време на осемгодишното си пребиваване в Кейптаун извършва няколко пътешествия във вътрешността на континента, като се запознава с релефа, флората и фауната, бита, обичаите и обредите на различни африкански племена.

През 1801 – 1804 в Лондон издава двутомната си книга „Пътешествие във вътрешността на Южна Африка“, в която дава първото пълно географско описание на Капската провинция. По същото време на базата на проведените от него топографски дейности отпечатва и най-добрата за това време карта на района.

Кариера в Адмиралтейството (1804 – 1844)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1804 окончателно се завръща в Лондон, където благодарение на публикуваните от него статии за изследванията си става известен като сериозен учен-натуралист, географ, пътешественик и етнограф. Става секретар на Адмиралтейството – висшия орган за управление и командване на морските сили на Великобритания. Използвайки високото си положение, неведнъж оказва съдействие в организирането на експедиции в слабоизучените райони на Земята, способства за възобновяване на търсенето на Северозападния проход от Атлантическия в Тихия океан, създава Клуб Роли, един от предшествениците на Кралското географско дружество.

През 1835 е удостоен с титлата баронет.

Последни години (1845 – 1848)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1845 г., Бароу се оттегля от обществения живот и се посвещава на написването на историята на съвременните арктически пътувания и открития, както и на автобиографията си публикувана през 1847 г.

Умира на 23 ноември 1848 година в Лондон на 84-годишна възраст.

Неговото име носят:

  • An Auto-Biographical Memoir of Sir John Barrow, Bart, Late of the Admiralty. Including Reflections, Observations, and Reminiscences at Home and Abroad, from Early Life to Advanced Age, Murray, 1847
  • Travels in China (1804)
  • Travels into the Interior of South Africa (1801 – 1804)
  • Lives of Lord Macartney (1807), Lord Anson (1839), Lord Howe (1838)
  • The Eventful History of the Mutiny and Piratical Seizure of H.M.S. Bounty: (1831) Its Cause and Consequences, report about the mutiny on the Bounty
  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 27 – 28.
  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 145.