Дилма Русев
| Дилма Русев Dilma Vana Rousseff | |
| бразилски политик | |
.jpg) | |
| Родена |
14 декември 1947 г.
|
|---|---|
| Религия | Католическа църква |
| Учила във | Федерален университет на Рио Гранде до Сул |
| Политика | |
| Партия | Партия на работниците |
| 36-и президент на Бразилия | |
| 1 януари 2011 – 31 август 2016 | |
| Семейство | |
| Баща | Петър Русев |
| Подпис |  |
| Уебсайт | dilma.com.br |
| Дилма Русев в Общомедия | |
Дилма Вана Русеф (на португалски: Dilma Vana Rousseff, браз. произношение: [ˈdʒiwmɐ χuˈsɛf])[бел. 1] е бразилски икономист, политик, 36-ият поред президент и първата жена-президент на Бразилия.
През декември 2015 г. федералния сенат на Бразилия започва гласуване за нейния импийчмънт по обвинения за нарушаване на бюджетните закони. В началото на август 2016 г. е обявена за виновна след гласуването, завършило с 61 на 20 гласа за свалянето ѝ от власт.[1] Вицепрезидентът ѝ, Мишел Темер, встъпва във власт като президент на 31 август 2016 г.
През 2022 г. съдебното разследване по обвиненията е прекратено, тъй като не е открито нито едно нарушение или престъпление.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Нейният баща Петър Русев е роден в Габрово през 1900 г. Като активен член на БКП е принуден да емигрира през 1929 г. във Виена, а оттам се установява във Франция, където започва да изписва фамилията си с Rousseff. Съпругата му остава в България, на 3 април 1930 г. се ражда синът им Любен-Камен.[2] В Париж Петър се сприятелява с Елисавета Багряна. Вече овдовял, пристига в Бразилия, премества се в Буенос Айрес, Аржентина, а няколко години по-късно се установява в Сао Пауло, Бразилия. Там постига успехи като юрист и строителен предприемач.
В Бразилия се жени за Дилма Жане Силва, от която има 3 деца: Дилма Русеф, Игор (юрист) и Жана (1951 – 1977).
Дилма Русеф никога не се е срещала със заварения си брат – инженер Любен Русев, който почива в София през 2007 г., но посещава гроба му при гостуването си в България през 2011 г.[3]
Политически път[редактиране | редактиране на кода]
Присъединява се към младежката организация на Социалистическата партия през 1967 г. Участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура. Заедно с втория си съпруг Карлуш Араужо основава групата „Палмарес“ и се научава да борави с оръжие и експлозиви. Макар и да не участва във военни операции, през 1969 г. ръководи обир на бижута за 2,5 млн. долара от дома на бивш губернатор. Арестувана е през 1970 г., измъчвана е 22 дни и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972 г.
По-късно се отказва от радикалните методи на политическа борба. Записва (1973) и завършва (1977) „Икономика“ във Федералния университет на Рио Гранде до Сул.
В края на 1980-те работи в кметството на гр. Порту Алегри, а през 1990-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. Занимава се с легална политическа дейност. Дълго време е член на Демократическата работническа партия, а в края на 1990-те год. преминава в Партията на работниците.
В периода 2003 – 2005 г. Дилма Русеф е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на бразилския президент Луис Инасиу Лула да Силва;[4]
През октомври 2010 г. се кандидатира за президент на Бразилия от управляващата Партия на работниците. В своята предизборна кампания се обявява за аграрна и политическа реформа, расови квоти, свобода на вероизповеданията и хомосексуални граждански съюзи, против смъртното наказание и узаконяването на леките наркотични вещества. На първия тур на 3 октомври събира 46,9% от гласовете срещу основния си опонент, социалдемократа Жузе Сера (32,6%). Вторият тур на изборите е проведен на 31 октомври 2010 г. и е спечелен от Дилма с 56,05% от гласовете.
В първия тур на следващите президентски избори на 5 октомври 2014 г. Дилма събира 41,6% от гласовете. Във втория тур на 26 октомври, в който неин съперник е кандидатът на социалдемократическата партия Аесио Невес, тя побеждава с резултат 51,6% от гласовете и остава президент за втори срок.
През 2015 г. в Бразилия започват протести против правителството на Дилма Русеф и срещу корупцията. Акцията събира милиони хора на 15 март, 12 април, 16 август и 13 декември 2015 г. Протестите са срещу предполагаемото участие на Русеф в скандала с Petrobras, включващ подкупи и корупция. Когато между 2003 и 2010 г. се появяват обвинения, че е имало подкупи в периода, когато президентката Русеф е била член на борда на директорите на Petrobras, бразилците се обявяват против правителството и призовават за импийчмънт на Русеф.[5] Никакви преки доказателства за участието на Русеф в схемата не са публикувани и тя отрича да е знаела преди за това.[6]
През септември 2015 г. опозицията обвинява Русеф в нарушение на данъчното законодателство и финансови измами с публични средства по време на предизборната ѝ кампания през 2014 г. През декември 2015 г., по искане на опозиционни партии, парламентът започва процедура по импийчмънт срещу Русеф.[7]
На 31 август 2016 г. Сенатът, заседаващ като съдебен орган, гласува с 61 срещу 20 гласа за обвинителна присъда, признавайки Русеф за виновна в нарушаване на бюджетните закони и я отстранява от длъжност. Впоследствие Мишел Темер встъпва в длъжност и полага клетва като президент на Бразилия.[8][9]
През 2022 г. съдебното разследване по обвиненията в счетоводни манипулации, довели до нейния импийчмънт, е официално закрито, тъй като Бразилското федерално публично министерство (MPF) не открива нито едно престъпление или акт на административно нарушение.[10]
На 24 март 2023 г. Русеф е избрана за ръководител на банката на страните от БРИКС – Нова банка за развитие.[11][12]
Основни политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
През 2009 . Дилма успешно се лекува от рак на лимфните възли в ранен стадий; заради последствията от проведената химиотерапия тя няколко месеца носи перука.
Дилма два пъти се омъжва, и двата пъти се развежда. От втория си брак има дъщеря, Паула Русеф, която през 2010 г. ѝ ражда внук.
Владее, наред с родния си португалски, още английски, френски и испански език.[25]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Произнася се Джѝума Русѐф, с гърлено „р“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.bbc.com
- ↑ Петър Русев – бащата на Дилма Русеф, в-к „Трета възраст“[неработеща препратка]
- ↑ Dilma Rousseff Visits Grave of Her Bulgarian Brother in Sofia – Novinite.com – Sofia News Agency
- ↑ Лула да Силва номинира Дилма Русеф за наследник[неработеща препратка], 13.11.2008
- ↑ Brazilian President Faces More Heat After Protests; Prosecutors file more charges in widening graft scandal as public anger grows against government // The Wall Street Journal. 16 March 2015. Посетен на 17 March 2015.
- ↑ Protesters in Brazil push to impeach President Dilma Rousseff // CNN. 12 April 2015. Посетен на 13 April 2015.
- ↑ Михаил Оверченко, Наталья Райбман Экс-президента Бразилии задержали и обыскали по делу Petrobras Архив на оригинала от 2016-03-23 в Wayback Machine. Ведомости
- ↑ Brazil's Senate ousts Rousseff in impeachment vote // 31 August 2016. Посетен на 31 August 2016.
- ↑ Brazil President Dilma Rousseff removed from office by Senate // BBC News. British Broadcasting Corporation, 1 September 2016. Посетен на 1 September 2016.
- ↑ MPF arquiva inquérito sobre 'pedaladas' de Dilma que justificaram o impeachment // Exame, 22 September 2022.
- ↑ BRICS bank NDB elects former Brazil leader Rousseff as president // Reuters. 24 March 2023.
- ↑ Бившият президент на Бразилия Дилма Русеф ще оглави банката на държавите от БРИКС
- ↑ 'Sou a favor da união civil gay', diz Dilma Roussef Архив на оригинала от 2012-07-01 в archive.today. A Capa. 29 юни 2010.
- ↑ AFP. "Nos EUA, Dilma se manifesta contra privatização de empresas do setor elétrico e da Petrobras". Zero Hora. 21 април 2010.
- ↑ Dilma and Free Press
- ↑ Dilma and Religion
- ↑ Sobrinho, Wanderley Preite. "Dilma pede „punição exemplar“ a envolvidos na morte de Eliza Samudio e classifica crime como „bárbaro“". R7. 8 de julho de 2010.
- ↑ Dilma promete reforma tributária a empresários se eleita
- ↑ Dilma and Democracy
- ↑ Dilma and Racial Quotas
- ↑ Araújo, Rosa. "Dilma defende união civil entre gays e se diz contra a legalização da maconha"[неработеща препратка]. Roma Negócios. 22 юли 2010.
- ↑ Dilma and Agrarian Reform, архив на оригинала от 6 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110706154320/http://www.redebomdia.com.br/Noticias/Politica/24749/Dilma+reafirma+necessidade+de+reforma+agraria+e+ataca+Serra, посетен на 3 декември 2010
- ↑ Dilma and Political Reform, архив на оригинала от 17 май 2011, https://web.archive.org/web/20110517154658/http://veja.abril.com.br/blog/eleicoes/veja-acompanha-dilma-rousseff/dilma-diz-ser-favoravel-a-reforma-politica/, посетен на 3 декември 2010
- ↑ A Presidenta Dilma Rousseff apoia Software Livre // Архивиран от оригинала на 2010-11-06. Посетен на 2010-12-03.
- ↑ Дилма от Лулы Архив на оригинала от 2010-11-10 в Wayback Machine.. // The New Times, 08.11.2010
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Жамил Шаде, Момчил Инджов. Дилма Русеф. С., Синева, 2011.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Списък на президентите на Бразилия (от 1889 г. до днес)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((pt)) Официален сайт в Twitter
- ((pt)) Официален блог Архив на оригинала от 2010-05-05 в Wayback Machine.
- ((pt)) Галерия със снимки във Flickr
- ((pt)) Официална биография на сайта на президента на Бразилия ((pt))
- Биография на Дилма Русеф на сайта на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България
|
| |||||||||||||||||||
