Направо към съдържанието

Димитър Митанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Митанов
български и югославски фотограф
Роден
1885 г.
Починал
1935 г. (50 г.)
Димитър Митанов в Общомедия
Фотография на Димитър Митанов на охридски фамилии в освободения Охрид, 1916 г. Според описанието на Марица Карадимчева Тунтева от 1975 г.: „„Овая фотография е напраена „Свети Йоан Канео“, долу кай светенана вода во 1916 год. Нѐ сликаше Димитрия Митан. Първо е баба ми Фания, тука са стрико ми Димитрия Карадимчев, кога беше кмет на Охрид и мойот татко поп Ахил Карадимчев, кой почина во 1950 год. До него е моята майка Фания Настева на скут я имат моята сестра Наде. Над майка ми простум е брат ми Косте a долу седит мойот друг брат Номче. Мегю нив е брачедами Любица Заричинова. До брат ми е моята стрина Царева од Маргарит Карадимчев. Той Маргарит беше на фронт во Първа светска война. До нейзе е вуйче Ангел Узунов како войник, a пак до ними е тетин Яким Чорбе. До него е Сандре Заричин за до него снаата му Анастасия a до неа Анастасия Чорбева. До нейзе е стрич Димитрия после е тетка ми Делфина, тетка Василикия седната е со внукот Кирил Заричин a до него е сестраму Весела a пак до неа Димче и Иван синои на Делфина и нейзината керка Царева. До нея сум яс Марица Карадимчева Тунтева и до мене е Весела керка на Маргарит Карадимчев.“

Димитър Митанов (Митан) (на сръбски: Димитрије Митановић) е български и югославски фотограф от края на XIX – началото на XX век, първият професионален фотограф в Охрид и Охридско.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1885 година в големия български македонски град Охрид, тогава в Османската империя.[1] Изучава фотографския занаят в Цариград около 1907 година. Работи известно време в киното в Скопие. Автор е на снимката „Героизмът край Кадино село“, която запечатва самоубийството на Методи Патчев и неговите четници. Димитър Митанов снима загиналите четници след позволение на османските власти. По това време Димитър Митанов живее и работи в Крушево.[2]

От особено значение са снимките, които Димитър Митанов прави в Крушево, Призрен и Охрид, но много от тях не са запазени. Завръща се в родния си град и отваря фотографско ателие в центъра, до Охридския чинар.[3]

В последните няколко години на живота си е парализиран. Умира в 1935 година в Охрид, тогава в Кралство Югославия. Занаятът му е наследен от синовете му Боро и Кирил, които поемат ръководството на „Фото Митан“.[4] Кирил Митан, роден в 1924 година, дълги години е собственик на „Фото Зрак“ в Охрид.[5]

Днес повечето от творбите на Митан са в музеите в София, Крушево и Охрид, но на някои от тях не е посочен като автор.[2]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Митровиќ, Никола. Фотографијата како историско сведоштво за градот Охрид во периодот 1913 – 1991 година. Скопје, Универзитет „Св. Кирил и Методиј“, 2009. с. 35.
  2. ↑ а б Митровиќ, Никола. Фотографијата како историско сведоштво за градот Охрид во периодот 1913 – 1991 година. Скопје, Универзитет „Св. Кирил и Методиј“, 2009. с. 36.
  3. ↑ Митровиќ, Никола. Фотографијата како историско сведоштво за градот Охрид во периодот 1913 – 1991 година. Скопје, Универзитет „Св. Кирил и Методиј“, 2009. с. 37.
  4. ↑ Митровиќ, Никола. Фотографијата како историско сведоштво за градот Охрид во периодот 1913 – 1991 година. Скопје, Универзитет „Св. Кирил и Методиј“, 2009. с. 49.
  5. ↑ Митровиќ, Никола. Фотографијата како историско сведоштво за градот Охрид во периодот 1913 – 1991 година. Скопје, Универзитет „Св. Кирил и Методиј“, 2009. с. 39.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Митанов&oldid=11658309“.