Димитър Щерев
| Димитър Щерев Δημήτριος Αστεριάδης | |
| зограф | |
| Роден | |
|---|---|
Димитър Щерев (Стеров), още Астериади или Стериади (на гръцки: Δημήτριος (Α)στεριάδης), е зограф от XIX-XX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Солун.[1] Изселва се в Станимака в 1857 година.[2] Рисува икони в метоха „Свети Георги“ и в църквата „Свети Димитър“ в Станимака, както и стенописите в Аязмото на манастира „Света Петка“. Димитър Щерев е гравирал и щампи. Една от тях представлява „Света Неделя“ в Араповския манастир и отделни екземпляри от нея са изложени в Копривщенския музей и в Националния исторически музей.
В 1866 година изписва стенописите в южния портик на католикона на Бачковския манастир „Успение Богородично“,[3] но по-късно те са преизписани при несъгласувана реставрация в манастира.[4]
Щерев е автор на стенописите в църквата „Свети Теодор Стратилат“ в Долно Райково (1871 – 1872). Изписани са и цялата западна външна стена и половината от южната. Сред многобройните сцени и фигури има декоративни фризове от растителни орнаменти. В горния пояс на южната стена са сцени от Шестоднева, а в долния – от Стария завет. Групата на грешниците от „Страшният съд" на западната стена е взаимствувана от композицията на Захарий Зограф в църквата „Свети Никола“ в Бачковския манастир (1841)[5]
Автор е на икони за църквата „Свети Архангели Кавакиу“ в Ксанти – „Свети Пантелеймон“ (1884), „Света Параскева“ (1885).[6] Върху иконата „Света Богородица Живоносен източник“ от 1896 г. в „Свети Архангели Кавакиу“ се е подписал „Δια χειρός Δ. Στερ. Θεσσαλονίκη“.[6]
Негово дело са иконите в църквата „Свети Никола“ в Устово (1884)[7] – „Свети Тома“, „Три Светители“, „Свети Никола“, „Богородица Пътеводителка“, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Кръстител“. През 1885 г. работи в новата църква на село Чокманово „Свети Архангел Михаил“. Във втората църква на Чокманово „Свети Илия“ също има негови икони от 1892 година с подпис „Д. Щ. Сол.“[7]
Автор е на иконата „Възнесение Илиево“ в църквата „Света Неделя“ в Сатовча.[1] Негова е иконата „Ноев ковчег“ от станимашката църква „Свети Димитър“.[8] В „Свети Георги Метошки“ в Асеновград негово дело са свободностоящите икони на Свети Георги в цял ръст (1886) и Свети Спиридон (1886),[9] както и Богородица Страдаща върху осмоъгълно дървено пано.[10] Стиловите белези на неговото творчество носят повечето икони от горния ред на иконостаса в църквата „Свети Георги“ в Амбелино.[11]
Има трима синове – Щерю, Нако и Ахилей, които учат при него и продължават да рисуват икони, като най-добър е Щерю.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ Мутафов, Емануел, Александър Куюмджиев. Икони и стенописи от храмовете на съвременната Ксантийска митрополия и връзката им с художествената продукция в българските земи през XVIII – XX в. Patrimonium, 5, 2011. с. 228. Посетен на 8 декември 2014.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 833.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 834.
- ↑ Василиев, Асен. Изобразителниизкуства в Средните Родопи. София, в: Комплексна научна Родопска експедиция през 1953 г., Българска академия на науките, 1955. с. 162.
- ↑ а б Мутафов, Емануел, Александър Куюмджиев. Икони и стенописи от храмовете на съвременната Ксантийска митрополия и връзката им с художествената продукция в българските земи през XVIII – XX в. Patrimonium, 5, 2011. с. 228 – 229. Посетен на 8 декември 2014.
- ↑ а б Обретенов, Александър, ред., Мара В. Цончева, ред., Вера Динова-Русева, ред. Българско възрожденско изобразително и приложно изкуство. Нови аспекти и проблеми. БАН, 1985. с. 103.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 704.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 85.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 86.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 808.
- ↑ Василиев, Асен. Изобразителниизкуства в Средните Родопи. София, в: Комплексна научна Родопска експедиция през 1953 г., Българска академия на науките, 1955. с. 162.
