Димко Халембаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димко Халембаков
български майстор часовникар
Роден

Димко Стоянов Халембаков е виден български майстор часовникар и общественик от Македония от XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Горно Броди, тогава в Османската империя. Става капсимал (бирник) в родното си село и полага големи усилия за българщината в Горно Броди. Участва активно в създаването и развитието на икономическата база за процъфтяване на занаятите в селото. Заедно с Кипра Зуева има петима сина и две дъщери.[1] Въвежда всичките си синове в занаята си на майстор часовникар и по-късно и работи заедно с тях по изработката на серия часовници.[1][2]

Димко заедно със синовете си участват активно в оформянето на петте основни еснафски съсловия в Горно Броди, а именно като рудари, въглари, пешчери, самоковари и кузнари.[1]

В 1941 година куполът на църквата „Свети Димитър“ в Тешово е отново изграден и към храма е добавена камбанария с часовник, направен от рода Димкови.[3] Часовникът е дело на Димитър, Атанас, Георги и баща им Димко Стоянов. Часовникът е монтиран върху дървен под и е с размери 86 сантиметра височина, 52 х 52 сантиметра ширина. Работи с два механизма – за биене и показване на времето.[2]

Димко Стоянов Халембаков е деен участник в националноосвободителното движение и борец за независима българска църква.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Халембаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Халембаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димко Хаджииванов
(около 1813 – 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димко Халембаков
 
Кипра Зуева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зимбилев
(1847 – 1883)
 
Катерина Хаджидимова
 
Димо Хаджидимов
(1875 – 1924)
 
Александра Ставракиева
(1882 – 1957)
 
Иван Хаджидимов
(около 1840 – 1940)
 
Екатерина Димкова
 
Димитър Димков
(1853 – ?)
 
Никола Димков
(1859 – 1937)
 
Георги Димков
(1853 – ?)
 
Атанас Димков
(1865 – ?)
 
Христо Димков
(1875 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Хаджидимова
 
Дафина Хаджидимова
(1906 – 1984)
 
Иван Хаджидимов
(1915 – 1938)
 
Петър Димков
(1886 – 1981)
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Инж. Никола Димков. Кампания на Международна фондация „Софимон“ и Сдружение „НОСБ“ // www.nd.sofimun.org. Посетен на 23 август 2016.
  2. а б Пелтеков, Александър. Камбанарията на църквата с часовника който и днес работи безотказно // Официален сайт на Тешово, 2001. Архивиран от оригинала на 2011-04-29. Посетен на 23 август 2016.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 407.
  4. Стаменов, Митре. Изобретатели: Какво ние, българите, сме дали на света. Труд, 2003. с. 143.