Драган Данаилов
| Драган Данаилов | |
| български художник | |
 Портрет на Драган Данаилов от Георги Митов, 1898 г. | |
| Роден | Драган Данаилов Йовков
27 октомври 1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | живопис |
| Академия | Академия на изящните изкуства „Албертина“ |
| Драган Данаилов в Общомедия | |
Драган Данаилов Йовков (27 октомври 1873 – 23 август 1948) е български живописец.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 27 октомври 1873 г. в Котел. Завършва Академията на изящните изкуства в Торино при Джакомо Гросо. От 1901 до 1931 г. е учител по рисуване в Сливен и Разград.[1] Директор е на гимназията в Разград. Драган Данаилов е един от инициаторите и създателите на градския парк, създател е на колоездачния съюз и допринася за докарването на кинематографа в Разград. В периода 1934 – 1935 г. е кмет на града.[2]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Драган Данаилов рисува портрети, пейзажи и фигурални композиции. Негови картини се съхраняват в Националната художествена галерия в София и Художествената галерия „Проф. Илия Петров“ в Разград. За периода от следването си до 1938 г. се съхраняват 116 негови творби, между тях половината са портрети на близки, приятели, около 20 пейзажа и дузина натюрморти.[3] По-известни картини са:
- „Портрет на Георги Митов“
- „Село Хума – Южният фронт през Първата световна война“
- „Чешма на фронта“
- „Зимен пейзаж“
- „Сините камъни“.[1]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1675.
- ↑ Обретенова, Янка. Събарят къщата на Драган Данаилов // Екип7 Разград, 17.03.2008. Посетен на 08.03.2013.
- ↑ Карлуковска, Снежана. Първите български възпитаници на Академия „Албертина“ в Торино // Проблеми на изкуството (4). София, Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките, 2001. ISSN: 0032-9371. с. 46.
