Дългоопашата риба тон
| Дългоопашата риба тон | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Недостатъчно данни[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Bleeker, 1851) | ||||||||||||||||||||||
| Дългоопашата риба тон в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Дългоопашатата риба тон (Thunnus tonggol) е вид бодлоперка от семейство Скумриеви, ценна търговска риба.[2][3][4]
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в Австралия, Бруней, Виетнам, Джибути, Еритрея, Йемен, Индия, Индонезия, Иран, Малайзия, Малдиви, Мианмар, Мозамбик, Обединени арабски емирства, Оман, Пакистан, Папуа Нова Гвинея, Провинции в КНР, Сингапур, Сомалия, Тайван, Тайланд, Филипини, Шри Ланка и Япония.[2]
Обитава крайбрежията на морета и заливи в райони с тропически и субтропически климат.[5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]На дължина достигат до 1,5 m, а теглото им е максимум 35,9 kg. Тялото е с форма на торпедо, удължено, високо в средната част и рязко стесняващо се към опашнката. Главата е голяма, долната челюст стърчи малко напред. Първата гръбна перка има 12 – 14 твърди лъча, а втората гръбна перка има 14 – 15 меки лъча. Между вторите гръбни и опашни перки има 8 – 9 малки допълнителни перки. Аналната перка е с 13 – 14 меки лъча. Между аналните и опашните перки има 8 – 9 допълнителни перки. Опашната перка е силно назъбена, с месечна форма. Втората гръбна перка е малко по-висока от първата. Гръдните перки са дълги, но не достигат до вертикалата от началото на основата на втората гръбна перка. Гърбът е син, отстрани и коремът са сребристо бели. Гръбните, гръдните и тазовите перки са черни. Перките на аксесоарите са жълти със сиви ръбове. На първата клонна дъга има 20 – 25 клонови тичинки. В страничната линия има 210 – 220 везни. Няма плувен мехур или той е елементарен. Черният дроб е без радиална ивица.[5]
Биология
[редактиране | редактиране на кода]Дългоопашатата риба тон има добре развити кръвоносни съдове в кожата и страничните мускули на тялото и кръв, богата на хемоглобин. Телесната температура по време на активно плуване е с няколко градуса по-висока от температурата на водата.
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Менюто се състои от разнообразие от пелагични риби, като атерини и саргани, главоноги и ракообразни. Понякога дългоопашатите риби тон се втурват в ята хищни риби, изстрелвайки спрей.[6]
Риболов
[редактиране | редактиране на кода]Тонът с дълга опашка е ценна търговска риба. Тя има крехко, почти бяло месо, което е добро за консервиране. Риболовни райони: Западна част на Тихия океан и Индийския океан. Повече от 60 % от улова идва от Индийския океан. Интересна е за любителите риболовци. Максималното тегло на трофейна риба е 35,9 кг. Няма достатъчно данни за оценка на състоянието на опазване от Международния съюз за опазване на природата.[7]
| Година | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 |
| Улов, хиляди тона | 221,8 | 245,4 | 266,8 | 251,0 | 226,2 | 251,4 | 289,0 | 238,8 | 260,4 | 244,3 | 204,3 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thunnus tonggol (Bleeker, 1851). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Thunnus tonggol (Bleeker, 1851) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
- ↑ Thunnus tonggol (Bleeker, 1851) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
- ↑ Thunnus tonggol (Bleeker, 1851) // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.
- ↑ а б Thunnus tonggol (Bleeker, 1851) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
- ↑ Tuna lontail (Thunnus tonggol) // www.igfa.org. Посетен на 2016-02-27.
- ↑ {{{taxon}}} // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Collette, B.B. and C.E. Nauen. FAO Species Catalogue. Vol. 2. Scombrids of the world. An annotated and illustrated catalogue of tunas, mackerels, bonitos and related species known to date. Rome: FAO. FAO Fish. Synop. 125(2):137 p., 1983.
- Collette, Bruce B., and Cornelia E. Nauen. FAO Fisheries Synopsis, no. 125, vol. 2. Rome, Italy, Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1983. ISBN 92-5-101381-0. с. 137.
- Collette, Bruce B., Carol Reeb, and Barbara A. Block / Barbara A. Block and E. Donald Stevens, eds. Fish Physiology, vol. 19: Tuna: Physiology, Ecology, and Evolution. San Diego, California, USA, Academic Press, 2001. ISBN 0-12-350443-0. с. 1 – 33.
- Robins, Richard C., Reeve M. Bailey, Carl E. Bond, James R. Brooker, Ernest A. Lachner, et al. American Fisheries Society Special Publication, no. 21. Bethesda, Maryland, USA, American Fisheries Society, 1991. ISBN 0-913235-54-7. с. 243.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Thunnus tonggol (Bleeker, 1851) // National Center for Biotechnology Information/Taxonomy Browser. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
- Thunnus tonggol (Bleeker, 1851) // Global Biodiversity Information Facility. Посетен на 8 юни 2015. (на английски)
- Thunnus tonggol (Bleeker, 1851) // FishBase. Посетен на 4 юни 2015. (на английски)
- Thunnus tonggol (Bleeker, 1851) // World Register of Marine Species. Посетен на 8 юни 2015. (на английски)
|
