Ел Ниньо
Ел Ниньо (от испански: El Niño) е топлата фаза на Южното колебание, квазипериодично изменение в температурата на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан.
Ел Ниньо се характеризира с ивица топли океански води, навлизаща в централния и източно-централен екваториален пояс на океана (приблизително между линията на смяна на датата и 120° западна дължина) и достигаща до крайбрежието на Южна Америка. Тези условия са свързани с високо атмосферно налягане в западния Тихи океан и ниско налягане в източните му части. Фазата Ел Ниньо обикновено се повтаря през около четири години, но според наличните данни циклите могат да продължават между две и седем години. В процеса на развитие на Ел Ниньо валежите се концентрират в периода септември-ноември.[1] Студената фаза на Южното колебание е Ла Ниня, при която повърхностните води в източния Тихи океан са по-хладни от средното, а атмосферното налягане е високо на изток и ниско на запад. Цикълът на Южното колебание, включващ Ел Ниньо и Ла Ниня, оказва влияние върху температурите и валежите по целия свят.[2][3]
Развиващите се страни, зависими от селското стопанство и риболова, най-вече разположените около Тихия океан, са най-силно засегнати от ефектите на Ел Ниньо. Наименованието „Ел Ниньо“, създадено преди столетия от перуанските рибари, означава „момчето“ или, в случая – „младенецът“, тъй като по бреговете на Южна Америка ефектите от явлението са най-силни около Рождество Христово.[4][5][6]
Определение
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално наименованието „Ел Ниньо“ се отнася за ежегодно слабо топло морско течение с посока от север на юг, появяващо се по крайбрежието на Еквадор и Перу около Рождество Христово.[7] С времето неговото значение се изменя и днес понятието обозначава топлата и отрицателна фаза на Южната осцилация – затоплянето на океанската повърхност или повърхностни температури на морската вода над средното в централните или източни тропически области на Тихия океан.[8][9] Това затопляне предизвиква изместване на атмосферната циркулация, при което валежите намаляват в Индонезия и Австралия, а се усилват, заедно с тропичните циклони в тропическите области на Тихия океан.[10] Пасатите в ниските слоеве на атмосферата, които обикновено духат от изток на запад по дължината на екватора, отслабват или напълно обръщат посоката си.[9]
При продължителни прояви на Ел Ниньо понякога след първоначалния връх се наблюдава и вторичен максимум в повърхностните температури на морската вода в крайните източни области на Тихия океан.[11]
Смята се, че Ел Ниньо се повтаря в продължение на хиляди години.[12] Така например, Ел Ниньо изглежда оказва влияние на културата моче в днешно Перу с нейните човешки жертвоприношения, целящи предотвратяване на дъждовете.[13] Известни са и химически маркери за повишени повърхностни морски температури и увеличени валежи в резултат на Ел Ниньо при проби от корали на възраст около 13 хиляди години.[14] Към 1525 година, когато Франсиско Писаро пристига в Перу, той отбелязва валежи в пустините, което е и първото писмено свидетелство за ефектите на Ел Ниньо.[14] Съвременните методи за изследване и анализ на данните установяват поне 26 повторения на Ел Ниньо от 1900 година насам, като тези през 1982 – 1983, 1997 – 1998 и 2014 – 2016 са сред най-силните известни.[15][16]
В наши дни различните страни имат различни технически дефиниции за това какво представлява Ел Ниньо, като те са пригодени към специфичните интереси на съответната страна.[17] Например, Австралийското бюро по метеорология разглежда пасатите, индекса на Южната осцилация, метеорологични модели и температурата на морската повърхност в областите Ниньо 3 и 3.4 преди да обяви наличие на Ел Ниньо.[18] Центърът за предвиждане на климата на Съединените щати и Международният изследователски институт за климата и обществото наблюдават температурата на морската повърхност в областта Ниньо 3.4, атмосферата над тропическия Тихи океан и дали прогнозите на Националната океанска и атмосферна служба са за поне +0,5 °C в продължение на няколко поредни сезона.[19] В същото време Японската метеорологична агенция обявява Ел Ниньо за започнало, когато отклонението в средната петмесечна температура на морската повърхност за областта Ниньо 3 е над +0,5 °C за шест или повече последователни месеца.[20] Перуанското правителство обявява, че крайбрежно Ел Ниньо е налице, когато температурата на морската повърхност в областите Ниньо 1 и 2 е повишена с +0,4 °C за поне три месеца.
Прояви на явлението
[редактиране | редактиране на кода]От началото на XX век са наблюдавани поне 30 прояви на Ел Ниньо, като сред най-силните са тези от 1982 – 1983, 1997 – 1998 и 2014 – 2016 година.[21][16][22] От началото на XXI век прояви на Ел Ниньо са регистрирани през 2002 – 2003, 2004 – 2005, 2006 – 2007, 2009 – 2010, 2014 – 2015 и 2018 – 2019 година.[21][23][24][25]
Обикновено аномалията се наблюдава на неравни интервали от между две и седем години и продължава от девет месеца до две години.[26] Средната дължина на цикъла е пет години. Когато явлението е с продължителност седем до девет месеца, то се нарича „условия Ел Ниньо“, а когато е по-дълго – „епизод Ел Ниньо“.[27]
Няма съгласие по въпроса дали Глобалното затопляне би повлияло на честотата, силата и продължителността на Ел Ниньо, като различните изследвания за развитието на явлението през последните години стигат до напълно противоречиви заключения.[28][29]
Културна история и праисторически данни
[редактиране | редактиране на кода]Редуването на Ел Ниньо и Ла Ниня през между две и седем години е наблюдавано, макар и с малки амплитуди, поне през последните три века, но има данни за наличие на силни колебания през ранния холоцен, преди 10 хиляди години.[30] Неблагоприятните ефекти на Ел Ниньо засягат цивилизацията на инките[12] и може би довеждат до упадъка на моче и други ранни култури в Перу.[31] Някои изследвания свързват силна проява на Ел Ниньо през 1789 – 1793 година с лошите реколти в Европа, които от своя страна спомагат за началото на Френската революция,[32] а подобен ефект през 1876 – 1877 година – с най-смъртоносния масов глад през 19 век.[33] Само гладът в Северен Китай през 1876 година отнема живота на близо 13 милиона души.[34]
Самото наименование „Ел Ниньо“ е регистрирано за пръв път във връзка с климата през 1892 година, когато капитан Камило Карийо съобщава пред конгрес на географско дружество в Лима, че перуанските моряци наричат така топлото северно течение Ел Ниньо („момченцето“, „младенецът“), тъй като то е най-забележимо около Рождество Христово.[35]
Явлението предизвиква силен интерес заради неговото въздействие върху добива на гуано и други дейности, свързани с биологичната производителност на океана. То е засвидетелствано още през 1822 година от картографа Жозеф Латрик от френската фрегата „Клоринд“, който отбелязва „противотечението“ и ползата от него при плаване на юг покрай перуанското крайбрежие.[36][37][38] През 1893 година Чарлз Тод отбелязва, че сушите в Индия и Австралия съвпадат по време с Ел Ниньо. През 1895 година Песет и Егигурен забелязват връзка между явлението и наводненията. През 1924 година Гилбърт Уокър наблюдава свързаните с Ел Ниньо промени в атмосферното налягане в западната част на океана и въвежда понятието Южно колебание.
Силната проява на Ел Ниньо през 1982 – 1983 година предизвиква засилване на интереса към явлението в научните среди. През 1990 и 1994 година Ел Ниньо се проявява след необичайно кратък период.[39] Силният Ел Ниньо през 1998 година според някои оценки довежда до загиването на 16% от рифовите екосистеми в света, като временно повишава температурата на въздуха с 1,5 °C, в сравнение с обичайното за Ел Ниньо увеличение с 0,25 °C.[40]
Основни характеристики на Ел Ниньо/Ла Ниня
[редактиране | редактиране на кода]Ел Ниньо е затоплянето на водата на повърхността в източноекваториалната част на Тихия океан, като това явление няма точен период – той варира между 2 до 7 години, като трае около 1 – 2 години.[41] Средният период е 5 години. Южните ветрове по западното крайбрежие на Южна Америка допринасят за появата на студена и богата на хранителни вещества вода, която издържа големи рибни стада. Малко преди края на всяка календарна година идва топло течение с тропическа и бедна на хранителни вещества вода, което измества студената вода на Перуанското течение.
Ефекти върху глобалния климат
[редактиране | редактиране на кода]Ел Ниньо се отразява на глобалния климат и нарушава нормалните климатични модели, което може да доведе до силни бури на някои места и засушавания на други.[42][43]
Ефекти на топлата фаза (Ел Ниньо)
[редактиране | редактиране на кода]Въздействието, което Ел Ниньо оказва върху времето, зависи от географското положение, сезона и отделния случай. Типично за зимите е да са по-топли от обикновено в северните щати от Средния запад в САЩ, докато в Централна и Южна Калифорния, както и в югоизточните щати, са по-топли от обичайното. Тихоокеанските северозападни щати, от друга страна, са по-сухи по време на Ел Ниньо.
Ефекти на студената фаза (Ла Ниня)
[редактиране | редактиране на кода]За разлика от Ел Ниньо, по време на Ла Ниня щатите в Средния запад са по-сухи от обикновено.[27] Често Ел Ниньо се свързва със сухи и горещи лета в части на Южна Америка и Европа, въпреки че западното крайбрежие на Южна и Централна Америка могат да бъдат много по-топли от обичайното. Често има засушаване в Австралия и Африка.
Връзка с глобалното затопляне
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Changnon 2000, с. 35.
- ↑ Climate Prediction Center, National Centers for Environmental Prediction 2005a.
- ↑ Trenberth 2007, с. 235 – 336.
- ↑ California Department of Fish and Wildlife 2020.
- ↑ Bloomberg 2015.
- ↑ Popular Science 2017.
- ↑ Trenberth 1997, с. 2771 – 2777.
- ↑ Australian Bureau of Meteorology 2016b.
- ↑ а б L'Heureux 2014.
- ↑ Australian Bureau of Meteorology 2016c.
- ↑ Kim 2013, с. 4751 – 4755.
- ↑ а б BBC News 1997.
- ↑ Bourget 2016, с. 196.
- ↑ а б Atavist 2015.
- ↑ United States Climate Prediction Center 2015.
- ↑ а б в Australian Bureau of Meteorology 2016a.
- ↑ Becker 2014a.
- ↑ Australian Bureau of Meteorology 2016d.
- ↑ Becker 2014b.
- ↑ Japan Meteorological Agency 2016.
- ↑ а б в United States Climate Prediction Center 2019.
- ↑ Davis 2001, с. 271.
- ↑ Donegan 2019.
- ↑ Al.com 2019.
- ↑ Sutherland 2017.
- ↑ Climate Prediction Center, National Centers for Environmental Prediction 2005b.
- ↑ а б National Climatic Data Center 2009.
- ↑ Di Liberto 2014.
- ↑ Collins 2010, с. 391 – 397.
- ↑ Carrè 2005, с. 42 – 47.
- ↑ Fagan 1999, с. 119 – 138.
- ↑ Grove 1998, с. 318 – 319.
- ↑ Ó Gráda 2009.
- ↑ Fao.org 2015.
- ↑ Carrillo 1892, с. 72 – 110.
- ↑ Lartigue 1827, с. 22 – 23.
- ↑ Pezet 1896, с. 603 – 606.
- ↑ Findlay 1851, с. 1233.
- ↑ Trenberth 1996, с. 57 – 60.
- ↑ Trenberth 2002, с. 4065.
- ↑ United States Climate Prediction Center 2005.
- ↑ New Zealand's National Institute of Water and Atmospheric Research 2016.
- ↑ Becker 2016.
- Цитирани източници
- El Nino is over, NOAA says // Al.com. Al.com, 2019-08-09. Посетен на 2019-09-05. (на английски)
- El Niño 2016 // atavist.com. Atavist, 2015-10-06. Архивиран от оригинала на 2018-02-26. Посетен на 2020-02-01. (на английски)
- El Niño – Detailed Australian Analysis // bom.gov.au. Australian Bureau of Meteorology, 2016a. Архивиран от оригинала на 2016-01-12. Посетен на 3 април 2016. (на английски)
- Australian Climate Influences: El Niño // bom.gov.au. Australian Bureau of Meteorology, 2016b. Архивиран от оригинала на 2016-03-15. Посетен на 2016-04-04. (на английски)
- What is El Niño and what might it mean for Australia? // bom.gov.au. Australian Bureau of Meteorology, 2016c. Архивиран от оригинала на 2016-03-18. Посетен на 2016-04-10. (на английски)
- ENSO Tracker: About ENSO and the Tracker // bom.gov.au. Australian Bureau of Meteorology, 2016d. Архивиран от оригинала на 2015-12-31. Посетен на 2016-04-04. (на английски)
- El Nino here to stay // news.bbc.co.uk. BBC News, 1997. Посетен на 1 май 2010. (на английски)
- Becker, Emily. December's ENSO Update: Close, but no cigar // ENSO Blog. 4 December 2014. Архивиран от оригинала на 2016-03-22. (на английски)
- Becker, Emily. How will we know when an El Niño has arrived? // ENSO Blog. 27 May 2014. Архивиран от оригинала на 2016-03-22. (на английски)
- Becker, Emily. How Much Do El Niño and La Niña Affect Our Weather? This fickle and influential climate pattern often gets blamed for extreme weather. A closer look at the most recent cycle shows that the truth is more subtle // scientificamerican.com. Scientific American, 2016. Архивиран от оригинала на 2016-09-25. Посетен на 4 октомври 2016. (на английски)
- The Strongest El Nino in Decades Is Going to Mess With Everything // Bloomberg.com. Bloomberg, 21 October 2015. Посетен на 2017-02-18. (на английски)
- Bourget, Steve. Sacrifice, Violence, and Ideology Among the Moche: The Rise of Social Complexity in Ancient Peru. University of Texas Press, 2016-05-03. ISBN 9781477308738. (на английски)
- El Niño Information // wildlife.ca.gov. California Department of Fish and Wildlife, 2020. Посетен на 26-01-2020. (на английски)
- Carrè, Matthieu et al. Strong El Niño events during the early Holocene: stable isotope evidence from Peruvian sea shells // The Holocene 15 (1). 2005. DOI:10.1191/0959683605h1782rp. p. 42 – 47. (на английски)
- Carrillo, Camilo N. Disertación sobre las corrientes oceánicas y estudios de la correinte Peruana ó de Humboldt // Boletín de la Sociedad Geográfica de Lima (2). 1892. pág. 72 – 110. (на испански)
- Changnon, Stanley A. El Niño 1997 – 98 The Climate Event of The Century. New York, New York, Oxford University Press, 2000. ISBN 0-19-513552-0. (на английски)
- Frequently Asked Questions about El Niño and La Niña // Climate Prediction Center, National Centers for Environmental Prediction, 19 декември 2005. Архивиран от оригинала на 2009-08-27. Посетен на 17 юли 2009. (на английски)
- ENSO FAQ: How often do El Niño and La Niña typically occur? // Climate Prediction Center, National Centers for Environmental Prediction, 2005-12-19. Архивиран от оригинала на 2009-08-27. Посетен на 2009-07-26. (на английски)
- Collins, Mat et al. The impact of global warming on the tropical Pacific Ocean and El Niño // Nature Geoscience 3 (6). 23 May 2010. DOI:10.1038/ngeo868. p. 391 – 397. (на английски)
- Davis, Mike. Late Victorian Holocausts: El Niño Famines and the Making of the Third World. London, Verso, 2001. ISBN 1859847390. (на английски)
- Di Liberto, Tom. ENSO + Climate Change = Headache // ENSO Blog. 11 September 2014. Архивиран от оригинала на 2016-04-18. (на английски)
- Donegan, Brian. El Niño Conditions Strengthen, Could Last Through Summer // weather.com. The Weather Company, 2019-03-14. Посетен на 2019-03-15. (на английски)
- Fagan, Brian. Floods, Famines and Emporers: El Niño and the Fate of Civilizations. Basic Books, 1999. ISBN 0-465-01120-9. p. 119 – 138. (на английски)
- Dimensions of need – People and populations at risk // fao.org. Fao.org, 2015. Посетен на 2015-07-28. (на английски)
- Findlay, Alexander G. A Directory for the Navigation of the Pacific Ocean -- Part II. The Islands, Etc., of the Pacific Ocean. London, R. H. Laurie, 1851. (на английски)
- Grove, Richard H. Global Impact of the 1789 – 93 El Niño // Nature 393 (6683). 1998. DOI:10.1038/30636. p. 318 – 319. (на английски)
- Historical El Niño and La Niña Events // ds.data.jma.go.jp. Japan Meteorological Agency, 2016. Посетен на 2016-04-04. (на английски)
- Kim, WonMoo et al. Second peak in the far eastern Pacific sea surface temperature anomaly following strong El Niño events // Geophysical Research Letters 40 (17). 2013. DOI:10.1002/grl.50697. p. 4751 – 4755. (на английски)
- L'Heureux, Michelle. What is the El Niño–Southern Oscillation (ENSO) in a nutshell? // ENSO Blog. 5 May 2014. Архивиран от оригинала на 2016-04-09. (на английски)
- Lartigue. Description de la Côte Du Pérou, Entre 19° et 16° 20' de Latitude Sud, …. Paris, France, L'Imprimerie Royale, 1827. (на френски)
- El Niño / Southern Oscillation (ENSO) June 2009 // ncdc.noaa.gov. National Climatic Data Center, June 2009. Посетен на 26 юли 2009. (на английски)
- El Niño and La Niña // niwa.co.nz. New Zealand's National Institute of Water and Atmospheric Research. Архивиран от оригинала на 11 април 2016. Посетен на 11 април 2016. (на английски)
- Ó Gráda, Cormac. Famine: A Short History // press.princeton.edu. Princeton University Press, 2009. Архивиран от оригинала на 2016-01-12. Посетен на 11 декември 2011. (на английски)
- Pezet, Federico Alfonso. The Counter-Current „El Niño“, on the Coast of Northern Peru // Report of the Sixth International Geographical Congress: Held in London, 1895, Volume 6. 1896. (на английски)
- How the Pacific Ocean changes weather around the world // popsci.com. Popular Science, 2017. Посетен на 2017-02-19. (на английски)
- Sutherland, Scott. La Niña calls it quits. Is El Niño paying us a return visit? // The Weather Network. The Weather Network, 2017-02-16. Архивиран от оригинала на 2017-02-18. Посетен на 2017-02-17. (на английски)
- Trenberth, Kevin E et al. The 1990 – 1995 El Niño-Southern Oscillation Event: Longest on Record // Geophysical Research Letters 23 (1). 1996. DOI:10.1029/95GL03602. p. 57 – 60. Архивиран от оригинала на 2006-06-19. (на английски)
- Trenberth, Kevin E. The Definition of El Niño // Bulletin of the American Meteorological Society 78 (12). December 1997. DOI:<2771:TDOENO>2.0.CO;2 10.1175/1520-0477(1997)078<2771:TDOENO>2.0.CO;2. p. 2771 – 2777. (на английски)
- Trenberth, K. E et al. Evolution of El Niño – Southern Oscillation and global atmospheric surface temperatures // Journal of Geophysical Research 107 (D8). 2002. DOI:10.1029/2000JD000298. p. 4065. (на английски)
- Trenberth, K. E et al. Observations: Surface and Atmospheric Climate Change // Solomon, S. (ed.) et al. Climate Change 2007: The Physical Science Basis. Contribution of Working Group I to the Fourth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 2007. p. 235 – 336. (на английски)
- ENSO FAQ: How often do El Niño and La Niña typically occur? // cpc.noaa.gov. United States Climate Prediction Center, 19 декември 2005. Архивиран от оригинала на 2009-08-27. Посетен на 26 юли 2009. (на английски)
- Historical El Niño/La Niña episodes (1950-present) // cpc.ncep.noaa.gov. United States Climate Prediction Center, 2019-02-01. Посетен на 2019-03-15. (на английски)