Емлячен регистър
Емля̀чният регѝстър е книга, в която са регистрирани недвижими имоти (земя, постройки и съоръжения) на граждани и предприятия. С промените на начините и формите на регистрация на имотите в България емлячните регистри постепенно губят значението си, а след възстановяването на собствеността по реда на влезлия в сила през 1991 г. Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи те повече не се поддържат.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Терминът произхожда от турската дума emlak (емляк), означаваща недвижим имот, както и данък върху недвижим имот.
В българските земи емлячните регистри започват да се водят през време на османското владичество. След Освобождението на България от османско владичество общинските емлячни книги са въведени след и въз основа на предприетото от правителството през периода 1903 – 1904 г. измерване и скициране на полските имоти в страната.
Предназначение[редактиране | редактиране на кода]
Емлячните регистри са предназначени за регистриране на недвижимите имоти с цел гарантиране от административната власт на собствеността върху тях и облагането им с данъци. Водени са във всяка община. В тях са описвани полските недвижими имоти на територията на общината независимо къде живеят собствениците им. Земята е описвана по парцели – културен вид (нива, лозе, естествени ливади и др.), площ (в декари), местоположение, граници, категория и стойност (лева). Постройките са описвани по местоположение, вид, конструкция, етажност, застроена площ, застроен обем, стойност. Съоръженията са описвани по местоположение, конструкция, мощност и стойност. На основата на емлячния регистър при поискване са издавани документи за собственост върху даден имот.
При социалистическото стопанство[редактиране | редактиране на кода]
В периода след 1944 г. и извършеното социалистическо преустройство на селското стопанство емлячните регистри изменят първоначалното си значение. Земята се стопанисва главно от ТКЗС, ДЗС, АПК и се отчита чрез нови поземлени книги и листове. След въвеждането на подоходния данък данните за земята не се използват за нуждата на данъчното облагане.
При възстановяването на собствеността[редактиране | редактиране на кода]
При възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи, което започва през 1991 г., данните в емлячните регистри са ползвани като доказателство за собственост въз основа на съответната разпоредба в чл. 12 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Речник на българския език, т. 4, стр. 781, БАН, София, 1984 г.
- Енциклопедия „България“, т. 2, БАН, София, 1981 г.
- Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи, ДВ, бр. 17 от 1991 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ До изменението на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи в ДВ, бр. 98 от 1997 г. емлячните регистри са посочени в него погрешно като землячни регистри. След изменението в ДВ, бр. 98 от 1997 г., чл. 12, ал. 2 гласи: "Правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства."