Ефрем Белдедов
| Ефрем Белдедов | |
| български педагог | |
| Роден | |
|---|---|
Ефрем Иванов Белдедов[1] (изписване до 1945 година: Ефремъ Ивановъ Бѣлдѣдовъ) е български педагог и общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации и лидер на Всебългарския съюз „Отец Паисий“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Белдедов е роден в малешевската паланка Берово, което тогава е в Османската империя. Белдедов получава докторска степен и се занимава с педагогически проблеми. Ученик е на Едуар Клапаред заедно с Димитър Кацаров, с когото по-късно работи. Съответно след Първата световна война заедно с Кацаров Белдедов започва да налага в психологическата наука в България функционализма. Той насочва усилията си към разработването на експериментална психология, предлага свои методики на индивидуално и групово изследване на интелектуалното развитие на децата и юношите. Историко-психологическите му статии съдържат оценки на приноса на прагматизма и функционализма в развитието на психологията в първата половина на XX век.[2]
Превежда и публикува много материали, предимно за средното образование в чужбина, за работата на международни конгреси на учителите от средни учебни заведения, за педагогическата подготовка на учителите от средните училища в Люксембург, Югославия, Румъния.[3][4]
Белдедов развива и широка обществена дейност. Лидер е на сливенската организация на Всебългарския съюз „Отец Паисий“.[5] След Деветнадесетомайския преврат, на 2 септември 1934 година Охридското, Крушевското, Гевгелийското, Ениджевардарското и Малашевско-Паланечкото дружество организират конференция, подкрепена от новата власт, на която избират Временен македонски национален комитет, в който влиза и Белдедов. Комитетът обаче губи доверието на всички останали братства, а след усложняването на политическата изолация, в началото на 1936 година той преустановява работа.[6]
Към 1941 година е подпредседател на Малешевското благотворително братство в София.[7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Бѣлдѣдовъ, Д-ръ Ефр. Методи за измѣрване тѣлесното и душевното развитие на детето и юношата: Рѫководство за учители и родители. София, Библиотека „Педагогически опитъ“ № 3, 1936.
- Бѣлдѣдовъ, Ефремъ. Методъ за колективно изследване на интелигентностьта. София, Новъ животъ, 1941.
- Бѣлдѣдовъ, Ефремъ. Проф. д-ръ Едуардъ Клапаредъ // Училищенъ прѣгледъ (1). 1941. с. 47–59.
- Бѣлдѣдовъ, Д-ръ Ефр. Разловското въстание въ Македония - 8 май 1876 г. // Отецъ Паисий XV (2-3). София, 1942. с. 68-74.
- "Обществото на народите и националната сигурност", публикувано във в-к "Македонско слово. Орган на македонската емиграция", год. I, бр. 11, София, 1 декември 1934 година
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Българо-немски културни отношения: 1806 – 1966: Библиография. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1968. с. 17.
- ↑ Няголова, М. Д. Методологическая направленность болгарских публикаций попсихологии во время Второй мировой войны // Известия Иркутского государственного университета. Серия «Психология» 28. 2019.
- ↑ История на българското сравнително образование. Видни български компаративисти // Посетен на 15 февруари 2021 г.[неработеща препратка]
- ↑ Чешмеджиева, Петя. Nature and specificities of child development in the context of pedology / Същност и особености на детското развитие в контекста на педологията // Proceedings Of University Of Ruse 57 (6.2). 2018. с. 26.
- ↑ Отецъ Паисий, 15 – 31 юли 1929 година, стр.1.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
