Направо към съдържанието

Жан Пиаже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан Пиаже
Jean Piaget
швейцарски психолог, логик и философ
Жан Пиаже в Ан Арбър
Роден
Починал
Женева, Швейцария
ПогребанЖенева, Швейцария

Националност Швейцария
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вПарижки университет
Цюрихски университет
Женевски университет (1929 – 1971)
Лозански университет (1938 – 1951)
Известен сТеория на когнитивното развитие
Семейство
Деца3
Жан Пиаже в Общомедия

Жан Пиажѐ (на френски: Jean Piaget) е швейцарски биолог, психолог, логик и философ. В история на психологията теорията му се свързва с термина генетична епистемология, нова научна дисциплина, която цели да обясни познанието посредством неговото формиране.

Роден е на 9 август 1896 г. в Ньошател, Швейцария.

На 11-годишна възраст Пиаже написва първата си статия за научно списание по зоология („Наблюдения върху врабчетата – албиноси“). След това става доброволен помощник в местния природонаучен музей. Следва в университетите в Нюкасъл, а по-късно и в Цюрих.

Пиаже създава Център по генетична епистемология в Женева през 1955 г. и е негов директор до смъртта си през 1980 г.

Умира на 16 септември 1980 г. в Женева на 84-годишна възраст.

Наблюдавайки своите деца, а след това и ученици от началното училище, в игрите и в предизвикани дейности, разговаряйки с тях, изследвайки ги с тестове, той забелязва, че развитието на мисленето и езика не се извършва по един непрекъснат начин, а преминава през определени стадии. Известен е с теорията си за етапите в развитието на детето – от стадиите на конкретните операции към стадия на формално-логическите операции, който приключва на 15 години, разработена благодарение на прословутите му експерименти с деца, изследващи различни аспекти от детската психика. Всеки етап представлява детското разбиране за реалността по време на този период. Развитието от един период към друг е определено от натрупването на несъответствия от детското разбиране на околната среда, което в крайна сметка води до нужда от реорганизация на мисловната структура. Според Пиаже детето преминава от аутизма, от миражното въображение, от логиката на съня към социализираната реч и логическото мислене, като в критичната си точка преминава през постепенно отмиращ егоцентризъм (при който всичко да се свежда до собственото аз, до личната гледна точка). Според Пиаже етапите са четири:

  1. Сензомоторен интелект
  2. Предоперационен интелект
  3. Стадий на конкретните операции
  4. Стадий на формалните операции

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]
Жан Пиаже и кралица Юлиана на церемонията на наградата „Еразъм“ през 1972 г.

През 1979 г. е награден с наградата Балзан за социални и политически науки.

Гробът на Жан и Валентин Пиаже в Женева

Пиаже е изключително плодовит автор, издал е 75 книги и няколкостотин статии. Сред по-значимите му книги са:

  • „Език и мислене у детето“ (1923),
  • „Представата за света у детето“ (1926),
  • „Раждането на интелигентността“ (1936),
  • „Увод в генетичната епистемология“ (1950),
  • „Мъдрост и илюзии на философията“ (1965),
  • „Биология и познание“ (1967),
  • „Възможно и необходимо“ (1981).
На български език
  • Психология на интелекта. Сп. Педагогика, VI,8, 3-100, 1996.
  • Детската представа за света. Изд. Център за психосоциална подкрепа, 2019.
  • Румен Стаматов, Веселин Василев, Азаря Джалдети, Тарик Судани, Жан Пиаже и неговата психологическа теория. Пловдив: Infoart, 1997, 108 с.
  • Емилия Маринова, Жан Пиаже. Двата морала. София: М-8-М, 1998, 182 с.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Reported in 1971, in Anuario de psicología, as part of the proceedings of a celebration of Piaget's 70th birthday, raco.cat
  2. Kessen, W. American Psychology just before Piaget // Psychological Science 7 (4). 1996. DOI:10.1111/j.1467-9280.1996.tb00358.x. с. 196–199.