Направо към съдържанието

Замфир Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Замфир Попов
деец на БКП
Роден
Починал
29 юни 1925 г. (30 г.)
България

Учил вСофийски университет

Замфир Попов (Замфир Попангелов Цветков) е участник в Септемврийското въстание. Български партиен деец, член на Българската комунистическа партия.[1]

Замфир Попов е роден на 27 октомври 1894 г. в село Гушанци (дн. Замфирово), Ломско.[1] Завършва гимназия във Враца, заедно с Георги Дамянов, Гаврил Генов, Димитър Първанов, Аврам Стоянов и др.[2]

Мобилизиран и участва в Първата световна война (1914 – 1918 г.). Включва се във войнишките бунтове.

Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат в град Фердинанд (днес Монтана).

Включва се активно в подготовката на Септемврийското въстание (1923) като член на Окръжния военно-революционен комитет.[1] Командир на Гушанския отряд и пръв помощник на Гаврил Генов.[3] По време на въстанието ръководи действията в Берковско.[4] Завзема гарата на град Берковица.[5]

След разгрома на въстанието емигрира в Югославия. През 1924 г. се завръща нелегално в България, за да участва в подготовката на ново въстание.[1][6] Укрива се в дома на родителите на Александър Жендов, заедно с Христо Гюлеметов – Бонбона.[7]Секретар на Окръжния комитет на БКП във Враца (1924).

След Атентата в църквата „Света Неделя“ е убит от режима на Александър Цанков.[3]

С правителствено решение родното му село носи неговото име „Замфирово“ от 1947 г.

Николай Хрелков написва песен в памет на Замфир Попов.

  • Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III България, С., 1983, с. 344.