Направо към съдържанието

Иван Г. Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Илиев.

Иван Г. Илиев
български лингвист
Роден
1969 г. (55 г.)

Учил въвВеликотърновски университет
Научна дейност
ОбластФилология

Иван Георгиев Илиев (Ванче Илиев) е български лингвист, преводач, поет, писател и общественик, който работи във филиала на Пловдивския университет в Кърджали, доцент.

Има дъщеря на име Ивета Иванова Илиева.

Роден е през 1969 г. в село Маломирово, Елховско. Завършва средно образование в град Казанлък през 1987 година, висше образование по българска филология във Великотърновския университет (1994) и по английска (2004) и руска (2016) филология в Пловдивския университет. Доктор по старобългарски език от 2005 г. с дисертация на тема „Епитетът в старобългарската книжнина от XIV – XV век“. Работи като учител в Казанлък и като асистент по история на българския език във филиала на Пловдивския университет в Кърджали от 1999 г. Лектор по български език в Корейския университет за чужди езици в Сеул (2006 – 2009). Доцент в ПУ от 2011 г.[1][2][3]

Иван Г. Илиев е автор на следните научни трудове:[4]

Илиев е създател на аудиосерията „Българска диалектология“ в youtube.com, в която помества образци от различни български говори, които предстои да станат част от христоматията му по българска диалектология. Част от тях са поместени и на интерактивната говореща карта на българските диалекти, създадена в Института по български език.[5] Освен това Иван Илиев е автор на повечето от текстовете на песните на Светла Илиева, които са издадени в стихосбирките му „Моята война“ (2007) и „За чиста и свята република“ (2017) [1].[6] През 2019 г. Илиев издава стихосбирката „Брутално“, а през 2020 г. стихосбирката „(Чисто съдебно) минало“ и сборника с разкази „Академични разкази (и размисли)“.