Инциденти в България по време на въздушните удари на НАТО срещу Югославия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

По време на въздушните удари на НАТО срещу Югославия на 28 април 1999 г. около 22 ч. противорадарна ракета AGM-88 HARM поразява покрива на къща в кв. „Горна баня“ в София.[1] Други 2 такива ракети падат над територията на страната край Брезник и Трън на 1 май 1999 г.[2]

Версии[редактиране | редактиране на кода]

Инцидентът в Горна Баня остава неизяснен, като остават няколко версии за случилото се.

  1. Пилотска грешка. След като самолетът е засякъл сигнала на радарната инсталация на поделението в кв. Горна Баня, ракетата погрешно е изстреляна по посока на България.
  2. Технологична грешка. Ракетата се е отклонила от зададената цел и е паднала след като горивото й е свършило.[3].

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

Тогавашният президент на Република България Петър Стоянов се опитва да тушира във вътрешнополитически план последствията от инцидента.[4]

Със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия ген.-полк. Михо Михов от 3 май 1999 г. в резултат от бомбардировката българската ПВО по линията Пловдив – Плевен е поставена в повишена бойна готовност.[5] Самият Михов след години неведнъж споменава, че е бил против бомбардировките над Югославия.

Първоначално и излиза информация по медиите, че инцидентът е сръбска провокация към България заради осигурения от последната въздушен коридор за самолети на НАТО излитащи от военновъздушната база Инджирлик. Още на следващия ден тази информация е опровергана.[6]

Изясняване на инцидента[редактиране | редактиране на кода]

Съпровождан е през цялото време от българската ПВО и при навлизането си на българска територия, както и три минути след влизане в българското въздушно пространство, но поради рязкото му снижаване и увеличаване на скоростта бил загубен. [7]

В резултат от инцидента, България обявява че зони забранени за полети на НАТО са АЕЦ „Козлодуй“, химическите заводи в Девня и Враца, Нефтохим, Плама-Плевен, както и градските зони на София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. [8]

Руското външно министерство по повод на инцидента излиза с изявление, че „така нареченото случайно падане на ракети на НАТО“ е повод за дълбока тревога.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Как НАТО остави Върбенови без покрив. Ракетата спря до борчето на Димитрови
  2. „Няколко самолета на НАТО вече преминаха българското небе“, в. „Черно море“, 5 май 1999 г.
  3. ТЕМА НА ДЕНЯ от 30 април 1999 г.
  4. ТЕМА НА ДЕНЯ – Ракетата на натовския самолет, която отнесе покрив на къща в софийски квартал, стана новина номер 1 в света
  5. Вестник „Черно море“. „Няколко самолета на НАТО вече преминаха българското небе“. 5 май 1999 г.
  6. Ракета в покрива или живот 10 години след удар на НАТО.
  7. Юбилей: Мистерията около ракетата в Горна баня остава. Управляващите се хванаха на игра „НАТО лъже – Костов маже“. Ракета в покрива или живот 10 години след удар на НАТО.
  8. Правителството предоставя на НАТО не само въздушна зона от 100 – 150 км, но и въздушен коридор от зоната до границата с Турция.
  9. ЧУЖДАТА ПРЕСА ЗА БЪЛГАРИЯ – Ройтерс цитира декларация на руското външно министерство:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]