Направо към съдържанието

Йоан Комнин (дука на Дирахиум)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоан Комнин
Ἰωάννης Κομνηνός
византийски аристократ
Роден
около 1074 г.
Починал
Семейство
РодКомнини
БащаИсак Комнин
МайкаИрина Аланска
Братя/сестриАлексий Комнин
Константин Комнин
Йоан Комнин
Евдокия Комнима
Мария Комнина

Йоан Комнин (на гръцки: Ἰωάννης Κομνηνός) е византийски аристократ, племенник на византийския император Алексий I Комнин, при когото изпълнява длъжността дука на стратегическия град и тема Дирахиум от 1091 г. докъм 1106 г.

Йоан Комнин е най-големият син на севастократор Исак Комнин, който е по-голям брат на император Алексий I Комнин.[1] Майката на Йоан е Ирина Аланска, която била грузинска принцеса и първа братовчедка на императрица Мария Аланска.[2] Предполага се, че Йоан е роден в края на 1073 г.[3] или през 1074 г.[4]

За първи път Йоан се споменава в едно писмо на император Алексий I Комнин от 1081 г., адресирано до императора на Свещената Римска империя Хайнрих IV, в което византийскит император предлага сключването на брак между Йоан и една германска принцеса. Алексий I Комнин препоръчва племенника си заради неговата красота и благоразумие, но предложението на императора не се осъществило.[5]

Средновековните стени на Дирахиум (днес Дуръс)

През 1091 г. Йоан Комнин е избран от Алексий I Комнин да замени Йоан Дука на поста управител (дука) на Дирахиум в днешна Албания.[6] Градът бил с голямо стратегическо значение, тъй като е смятан за ключът към Албания и е главно пристанище, през което се осъществявал достъпът от Италия към Балканите. Значението на града било най-добре илюстрирано по време на първото нашествие на норманите начело с Робер Гискар, случило се в ранните години от управлението на Алексий I Комнин.[7]

В своята „Алексиада“ Анна Комнина разказва, че малко след като Йоан заел новата си длъжност, той бил обвинен от охридския архиепископ Теофилакт в заговор срещу императора.[8] Страхувайки се от реакцията на брат си и племенника си, императорът решил да отзове Йоан от Дирахиум на лична среща под друг предлог и да го замени на поста с Аргир Караджа. Предупреден навреме обаче, Йоан Комнин изпреварил събитията и лично се явил за обяснение пред императора във Филипопол, където се намирал по това време императорският лагер. От разказа в „Алексиада“ не става ясно дали обвиненията били основателни, но въпреки това аферата прераснала в лют семеен скандал между императора и брат му Исак, който също присъствал на срещата. В крайна сметка Алексий I снел обвиненията срещу Йоан и го върнал отново на поста му.[9]

По-късно, през 1093 г.[10] или в началото на 1094 г.[11], въпреки своята неопитност във военното дело, Йоан Комнин е изпратен да отблъсне набезите, които сърбите начело с великия жупан Вукан извършвали в ромейските територии. Йоан позволил вниманието му да бъде отвлечено с дълги преговори със сръбския жупан, което дало възможност на последния да подготви войските си. Когато Вукан бил готов, войските му нападнали изненадващо ромеите близо до Липенион и им нанесли тежко поражение в битката при Свечани.[12] Наложило се Йоан да се яви в Константинопол, за да даде лично обяснение за поражението на императора, но и този път Алексий I не го отстранил от поста му. През 1096 г. Йоан Комнин посреща и подслонява граф Юг дьо Вермандоа, чийто флот корабокруширал на брега на Дирахиум.[11] Йоан Комнин остава дука на Дирахиум през 1105/1106 г., когато войските му били разбити по време на една кампания срещу далматинците. Когато надвиснала нова опасност от нашествие на норманите, предвождани от Боемунд I, император Алексий I Комнин заменил Йоан на поста дука на Дирахиум с по-малкия му брат Алексий.[13]

Около 1090 г. Йоан Комним се жени за Мария Дукина, дъщеря на протостратора Михаил Дука, който бил брат на императрица Ирина Дукина.[14] За съпругата на Йоан се споменава само като монахиня, така че е възможно Мария да е било нейно монашеско име.[15] Двойката имала пет деца, които починали преди родителите си, като е известно името на един техен син – Алексий.[16]

След 1030 г. Йоан Комнин и съпругата му се замонашили, като Йоан приел монашеското име Игнатий. Известно е, че той разрушил двореца, наследен от баща му, и на негово място въздигнал манастир, посветен на Светата троица и известен като Евергетис.[17] Последното дете на Йоан и съпругата му починало около 1136 година, която се приема за най-ранната година, към която може да бъде отнесена и смъртта на Йоан и съпругата му.[16]

  1. Анна Комнина, Алексиада, кн. VIII, 7. ( ГИБИ VIII 1972, с. 94; и no. 3 под линия); Skoulatos 1980, с. 136.
  2. Garland 2007.
  3. Varzos 1984, с. 134.
  4. Skoulatos 1980, с. 125, 135.
  5. Skoulatos 1980, с. 135 – 136; Varzos 1984, с. 134 – 135.
  6. Skoulatos 1980, с. 136; Varzos 1984, с. 135.
  7. Angold 1997, с. 129ff., 152.
  8. Някои изследователи поставят този инцидент към 1093/1094 г., но в Алексиадата той ясно е посочен като случил се скоро след назначението на Йоан за дука на Дирахиум. Skoulatos 1980, с. 136 (note 4).
  9. Анна Комнина, Алексиада, кн. VIII, 7. ( ГИБИ VIII 1972, с. 94 – 97); Skoulatos 1980, с. 136; Angold 1997, с. 153.
  10. ГИБИ VIII 1972 , с. 98, no. 2. под линия.
  11. а б Skoulatos 1980, с. 136.
  12. Анна Комнина, Алексиада, кн. IX, 4. ( ГИБИ VIII 1972, с. 99 – 100); Skoulatos 1980, с. 136.
  13. Skoulatos 1980, с. 136 – 137.
  14. Varzos 1984, с. 142 – 143.
  15. Varzos 1984, с. 142 – 143 (note 38).
  16. а б Varzos 1984, с. 144.
  17. Varzos 1984, с. 143 – 144.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John Komnenos (governor of Dyrrhachium) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​