Направо към съдържанието

Карл Йоахим Фридрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Йоахим Фридрих
Carl Joachim Friedrich
германско-американски политолог
Роден
Починал
ПогребанСАЩ

Учил вХайделбергски университет
Хайделбергски университет
Научна дейност
ОбластПолитология, конституционно право
Учил приАлфред Вебер
Работил вХарвардски университет
Семейство
БащаПаул Леополд Фридрих

Карл Йоахим Фридрих (на немски: Carl Joachim Friedrich) е германско-американски политолог.

Карл Йоахим Фридрих е роден на 5 юни 1901 година в Лайпциг в семейството на професора по медицина Паул Леополд Фридрих и благородничка от пруския род Бюлов. През 1925 година завършва Хайделбергския университет при Алфред Вебер, като защитава там и докторат през 1930 година.

Още през 1920-те години често пътува до Съединените щати, преподава в Харвардския университет от 1926 година, утвърждавайки се сред най-авторитетните специалисти по германска конституционна история. След налагането на националсоциалистическия режим в Германия през 1930-те години приема американско гражданство.

Активен противник на националсоциализма, след Втората световна война Фридрих е съветник по конституционните въпроси на американската окупационна администрация в Германия, работи за денацификацията на страната и участва в създаването на конституцията на Западна Германия. През следващите години е сред политолозите с водеща роля в изследването на тоталитаризма[1].

Възгледите си по тоталитаризма Фридрих излага в написаната в съавторство с младия Збигнев Бжежински книга „Тоталитарна диктатура и автокрация“ („Totalitarian Dictatorship and Autocracy“, 1956), която доразвива тезите на Хана Аренд с по-силен фокус върху комунизма и се превръща в един от първите трудове на зараждащата се съветология. В книгата тоталитаризмът се разглежда като закономерно развитие на традиционния авторитаризъм под влияние на напредъка на технологиите и разпространението на масовата демокрация[2].

Карл Йоахим Фридрих умира на 19 септември 1984 година в Лексингтън, щ. Масачузетс, САЩ.

  • The New Belief in the Common Man. By Carl J. Friedrich. 345 plus xii pp. Boston: Little, Brown & Co. $3. 1942.
  • The Philosophy of Kant, Editor with editor's introduction [Kant's moral and political writings] (New York: Random House/Modern Library [#266], 1949).
  • Constitutional Government and Democracy (rev. ed.), by Carl J. Friedrich. Ginn and Company, Boston. 1950. Pp. xvi, 688.
  • The Age of the Baroque: 1610–1660 (New York: Harper & Row, 1952).
  • Der Verfassungsstaat der Neuzeit [revised German edition of 'Constitutional Government and Democracy'] (Berlin, 1953).
  • The Philosophy of Hegel, edited with an introduction (New York: Random House/Modern Library, 1953).
  • Die Philosophie des Rechts in Historischer Perspektive (Springer Verlag, 1955)
  • Totalitarian Dictatorship and Autocracy. Co-authored by Carl J. Friedrich and Zbigniew Brzezinski. Cambridge: Harvard University Press, 1956. Second edition 1965.
  • The Philosophy of History by Hegel, trans. J. Sibree, new introduction by C.J. Friedrich (Dover, 1956). ("[H]e revolutionized the sciences of man, of culture and society, and neither the humanities nor the social sciences have ever been able to think and talk again in the naive and simple terms that characterized them before Hegel wrote.")
  • Totalitäre Diktatur (The Totalitarian Dictatorship). Stuttgart, 1957.
  • Man and His Government: An Empirical Theory of Politics. New York, McGraw-Hill, 1963. ISBN 0070224161.
  • Tradition and Authority. Oxford, Oxford University Press, 1972.
  • The Pathology of Politics: Violence, Betrayal, Corruption, Secrecy, and Propaganda. New York, Harper & Row, 1972. ISBN 0060113677.
  1. Знеполски 2009, с. 29 – 30.
  2. Знеполски 2009, с. 46 – 51.
Цитирани източници
  • Знеполски, Ивайло. Тоталитаризмът – из историята на един незавършен дебат // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5.