Карл Фридрих Шинкел
| Карл Фридрих Шинкел Karl Friedrich Schinkel | |
| германски архитект | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 октомври 1841 г.
Берлин, Германия |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Архитектура | |
| Стил | неокласицизъм |
| Семейство | |
| Съпруга | Елеоноре Сузане Хенриете Шинкел |
| Деца | Марие Сузана Елеоноре (р. 1810) Сузана София (р. 1811) Карл Рафаел (р. 1813) Сузана Софи Елизабет Елоноре (р. 1822) |
| Карл Фридрих Шинкел в Общомедия | |
Карл Фридрих Шинкел (на немски: Karl Friedrich Schinkel) е германски архитект, художник и дизайнер. Той е най-изявеният архитект на неокласицизма в Прусия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 март 1781 година в Нойрупин, Бранденбург, Германия. Баща му е свещеник, който загива при пожар през 1787. Шинкел заминава за Берлин, където учи архитектура при Фридрих Гили (1798 – 1800) и в Берлинската архитектурна академия (1800 – 1802). След пътуване до Италия през 1805 започва да се занимава професионално с рисуване.
През 1810, след като вижда картини на Каспар Давид Фридрих, Шинкел решава, че никога няма да достигне такова ниво в рисуването и се заема главно с архитектура. През 1815 е назначен от крал Фридрих Вилхелм III за кралски архитект, а през 1830 оглавява Пруската служба за обществени строежи. На този пост той ръководи реконструирането на Берлин в модерна столица, както и различни проекти в пруските територии, достигащи от Рейн до Кьонигсберг.
Освен с изпълнените си архитектурни проекти, Шинкел е известен и с теоретичните си трудове, както и с неизпълнени проекти, като реконструкцията на атинския Акропол в кралски дворец или проекта за двореца Орианда в Крим. Той е автор на известния дизайн на медала Железен кръст, както и на мебели в стил, от който по-късно се развива стилът бидермайер. Шинкел е и сценограф на няколко пиеси на Йохан Волфганг фон Гьоте.
За кралските дворци и извънградски резиденции Шинкел създава проекти за вътрешната архитектура и мебели, които са изработвани от берлинският дворцов дърводелец Карл Ваншаф. Тези негови работи са добре съхранени в двореца Шарлотенхоф и Новия павилион. И до днес се произвеждат градински мебели от лято желязо по негови проекти. За да може да изпълнява сравнително икономично своите проекти за полилеи, орнаменти за стени или мебели (листа и розетки) и каделабри той ги поръчва от „дървобронз“ на немски: Holzbronze. За целта той използва помощта на откривателя на този материал Карл Август Менке.
Умира на 9 октомври 1841 година в Берлин на 60-годишна възраст.
Картини и рисунки[редактиране | редактиране на кода]
-
Опожаряването на Москва, 1812–1813 -
Изглед към Мон Блан, 1813 -
Утро, 1813 -
Готическа църква на скала над морето, 1815 -
Портрет на дъщерята на художника Марие, 1816 -
Сценография за „Вълшебната флейта“ на Моцарт, 1815 -
Врата в скалите, 1818 -
Средновековен град край вода, 1813 -
Алегория по Кристиян Петер Бойт за възраждането на Прусия, 1837 -
Тераса на двореца Орианда в Крим, 1835
Архитектурни творби[редактиране | редактиране на кода]
-
Концертна зала, Берлин (1819–1821) -
Стария музей (1823–1830) -
Фридрихсвердерска църква (1824–1831) -
Църква „Св. Николай“ в Потсдам (1830) -
Параклис „Александър Невски“, Петерхоф, Русия (1831) -
Замък Щолценфелс (1835)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Карл Фридрих Шинкел- ((en)) Rand Carter, Karl Friedrich Schinkel, „The Last Great Architect“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karl Friedrich Schinkel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
