Карло Фрутеро

Карло Фрутеро
	Карло Фрутеро
италиански писател и преводач
Роден	19 септември 1926 г. Торино, Италия
Починал	15 януари 2012 г. (85 г.) Рокамаре (Кастильоне дела Пеская), Италия
Погребан	Общинско гробище на Кастильоне дела Пеская
Учил в	Торински университет
Литература
Период	от 1952 г.
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
	Карло Фрутеро в Общомедия

Кàрло Фрутèро (на италиански: Carlo Fruttero) е италиански писател и преводач. Голяма част от литературната му продукция е свързана с дългото му творческо партньорство и приятелство с Франко Лучентини: след 1957 г. публикуват поредица успешни книги в различни жанрове, най-популярни сред които са криминалните романи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 септември 1926 г. в град Торино, Северна Италия. Завършва Торинския университет и по време на следването си се сприятелява с Итало Калвино.

През 1947 г. заминава за Франция, където започва да превежда за изд. „Ейнауди“ в продължение на пет години. Запознава се с Франко Лучентини през 1952 г. в Париж и двамата създават писателски тандем, водещ до голям успех в критиката и продажбите. Под абревиатурата „Фрутеро и Лучентини“ (Fruttero & Lucentini) те осъществяват журналистически сътрудничества, преводи и романи, особено в детективския жанр, много обичан от читателите.

Фрутеро се занимава и с научна фантастика, като ръководи, първоначално сам, а след това с Лучентини, когото вика за сътрудничество, от 1961 до 1986 г. поредицата „Урания“ на изд. „Мондадори“ след напускането на нейния основател Джорджо Моничели. Тяхното ръководство обаче остава противоречиво поради многобройните произволни избори в рамките на поредицата, изключващи важни автори от жанра (както и пълното изключване на италиански автори) в полза на други по-продаваеми, поради преводи, оценени като не на ниво и заради цензура чрез видима промяна на много текстове или скъсяването им.

През 2007 г. е Фрутеро удостоен с наградата „Киара“ за цялостно творчество, а през 2010 г. – с наградата „Кампиело“ за цялостен принос.

Умира на 15 януари 2012 г. на 85-годишна възраст във вилата си в Рокамаре – морски курорт на Кастильоне дела Пеская и е погребан в общинското гробище.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни[редактиране | редактиране на кода]

Le meraviglie del possibile. Antologia della fantascienza, 1959, със Серджо Солми
Visibilità zero. Le disavventure dell'on. Slucca, 1999
Donne informate sui fatti, 2006
Ti trovo un po' pallida, 2007
La Creazione. Sotto l'alto patrocinio dell'Onnipotente, 2008
Mutandine di chiffon. Memorie retribuite, 2010
La patria, bene o male, 2010, с Масимо Грамелини
La linea di minor resistenza, 2012
Da una notte all'altra: Passeggiando tra i libri in attesa dell'alba, 2015

С Франко Лучентини[редактиране | редактиране на кода]

Il libro dei nomi di battesimo, 1969.
L'idraulico non verrà, 1971; 1993.
La donna della domenica, 1972; 1994
Неделна жена. Изд. „Колибри“, 2012. ISBN 978-619-150-030-7
L'Italia sotto il tallone di Frutero & Lucentini, 1974
Il significato dell'esistenza, 1975; 1994
I segreti del lavandaio cinese : miniromanzo elettorale, (S.l.), Partito Repubblicano Italiano, 1976
A che punto è la notte, 1979
La cosa in sé. Rappresentazione in due atti e una licenza, 1982
Il Palio delle contrade morte, 1983
Due città, 1985
L'amante senza fissa dimora, 1986
Il colore del destino, 1987
La verità sul caso D., 1989 (включва Il mistero di Edwin Drood на Чарлз Дикенс и L'inchiesta на Фрутеро и Лучентини)
Enigma in luogo di mare, 1991
Breve storia delle vacanze, 1994
La morte di Cicerone. Racconto sceneggiato, 1995
Il nuovo libro dei nomi di battesimo. La giusta guida al nome giusto, 1996
I nottambuli, a cura di Domenico Scarpa, 2002
I ferri del mestiere. Manuale involontario di scrittura con esercizi svolti, 2003
Opere di bottega, 2019

Сборници със статии[редактиране | редактиране на кода]

вече публикувани на стр. 3 на в. „Стампа“

La prevalenza del cretino (1985)
La manutenzione del sorriso (1988)
Il ritorno del cretino (1992)
Il cretino in sintesi (a cura di Domenico Scarpa, 2002)
Il cretino. Rispettabile se non esauriente trilogia sull'argomento (2012): съдържа предишните две: La prevalenza del cretino (1985), La manutenzione del sorriso (1988) и Il ritorno del cretino (1992)
Il cretino è per sempre: Viaggio d'autore nell'Italia che non cambia mai, 2018

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Opinione pubblica (1954), игрален филм, диалози
Processi a porte aperte (1968), тв сериал, сценарист
Piccola città (1968), тв филм
La pietra di luna (1972), тв минисериал, адаптация
La donna della domenica (1975), игрален филм по по едноименния му роман
A che punto è la notte (1994), тв филм по едноименния му роман
La donna della domenica (2011), тв филм по едноименния му роман

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Fruttèro, Carlo, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
Библиография на Карло Фрутеро, на Internet Speculative Fiction Database, Al von Ruff
Биография и библиография на Goodreads
Италианска библиография, на Catalogo Vegetti della letteratura fantastica, Fantascienza.com
Fruttero, Carlo (1926-2012), на IdEef
Карло Фрутеро в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo Fruttero в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.