Направо към съдържанието

Костадин Дингов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костадин Дингов
български общественик
Роден
1818 г.
Починал
1895 г. (77 г.)

Хаджи поп Костадин (Константин) Дингов[1] или Дингович е български общественик от ранното Българско възраждане в Прилеп.

Роден е в прилепския квартал Варош около 1815 година или в 1818 година.[2] Открива частно училище в Прилеп. Ръкоположен е за свещеник, а през 1843 година е и учител в града. Става архиерейски наместник, от 1852 година замества починалия Христо Логотет като председател на Прилепската българска община.[3][4]

Поп Костадин Дингов дълги години е избиран за председател на общината, заседава в меджлиса като владишки векилин (пълномощник)[5] и е деен участник в църковната борба.[6]

Неделя Петкова нарича поп Константин „фанариотско мекере“,[7] но според Никола Еничерев поп Константин като владишки наместник българин е играел важна роля за поддържането на българщината в града:

Благодарение на тяхната умелост, и на тяхното застъпничество, до гъркоманските училища всякога е имало и българско... [8]

Арестуван е от османските власти по време на Дреновската афера на Великден 5 април (ст. ст.) 1895 година като роднина на Димо Дедото.[9]

  1. Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 46.
  2. Карајанов, Петар, Христо Андоновски, Јован Павловски. Личности од Македонија. МИ-АН, 2002. с. 342.
  3. Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 17.
  4. Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 95, 109.
  5. Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 18.
  6. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 208.
  7. Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987, стр. 22.
  8. Еничаров, Н. Възпоменания и бележки. София, 1906, стр. 80.
  9. Димески, Димитар. Дреновската афера, 1895 година // Годишен зборник на Филозофскиот факултет (30). Скопје, Философски Факултет на Универзитетот, 1978. ISSN 0350-1892. с. 80. (на македонска литературна норма)