Кралска кобра
| Кралска кобра | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Cantor, 1836 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Кралска кобра в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Кралската кобра, още Хамадриад (Ophiophagus hannah), е най-голямата отровна змия в света. Обитава територии в Югоизточна Азия. Известна е със застрашителната си поза и качулка, която се „разперва“ при съскане. Катери се отлично по дърветата и е добър плувец.
Храни се предимно с други змии, отровни и неотровни, както и с влечуги. При снасянето на яйцата прави гнездо и след това зарива яйцата обикновено до 20 на брой, и ляга върху тях за да ги пази и топли. Преди време се е срещала и на територията на Африка, но е била избита.
Анатомия и външен вид
[редактиране | редактиране на кода]Тялото на кралските кобри е много дълго и отделни екземпляри достигат 5,5 m и 20 kg.
Кралските кобри са масленожълти до черно-кафяви, понякога с по-светли шарки по гърба. Подобно на род кобри и кралската кобра е известна с характерната си „заплашителна поза“. Когато е раздразнена или обезпокоена, тя вдига глава и иначе незабележимата ѝ качулка — кожа и мускули зад главата се разперва. Тогава се показва нейното жълто или червено гърло, което често е на ивици.
Кралската кобра е в състояние да надига главата си на височина до една трета от цялата ѝ дължина и дори може да се движи в тази поза. По природа е много любопитна и често седи изправена, за да вижда по-надалече.
Има добре развито зрение в сравнение с другите змии. Обонянието ѝ също е добре развито.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Кралската кобра ловува в гори и обрасли с храсти местности. Обикновено се храни с други змии и по принцип не напада човека. Става агресивна към непознати, когато е в плен, но разпознава стопанина си и знае кога е време за ядене. Все пак може да бъде опасна в размножителния сезон, а също и ако я стреснат или приклещят.
Голяма опасност е, ако се доближат яйцата ѝ – в такива случаи тя атакува, а това води понякога до смърт за хората. Въпреки че отровата ѝ не е сред най-силните, при ухапване в някои случаи е способна да инжектира относително големи количества.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Женската кобра си прави гнездо, за да снася яйцата си. Като прави примка от тялото си, тя струпва могилка от листа, пръст и слама. Гнездото трябва да е високо 1 m и топло 28 °C. В това гнездо снася от 20 до 40 яйца. Грижи се за тях около два месеца и яростно ги защитава. Ако някой приближи към нея и яйцата ѝ, тя автоматично издува гушата си и започва да съска. Но веднага след излюпването им, тя ги изоставя, а, ако някое я последва, е възможно дори да го погуби. Живее до 20 години.
Ареал
[редактиране | редактиране на кода]Кралската кобра се среща в различни части на Азия — от Пакистан и Южен Китай до Филипините, Индонезия и Индия.
Навици
[редактиране | редактиране на кода]Кралската кобра съска по необичаен начин. Нейното съскане е много по-тихо от това на останалите змии и наподобява по-скоро ръмжене и това плаши животните повече от съскането на останалите видове змии. Съскането става само по време на отваряне на качулката.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Акимушкин, Игор, Мир Животных.
- Archie Carr, The Reptiles (А. Карр, Рептилии, Москва 1975).
- Tweedie, The Snakes of Malaya. Singapore 1957.
- ↑ Ophiophagus hannah (Cantor, 1836). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)