Направо към съдържанието

Кулаги (Брянска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кулаги
на руски: Кулаги
— село —
Русия
52.9108° с. ш. 32.332° и. д.
Кулаги
Брянска област
52.9108° с. ш. 32.332° и. д.
Кулаги
Страна Русия
Федерален субектБрянска област
РайонСуражски район
Надм. височина176[1] m
Население658[2] души (2010)
Пощенски код243517[3]
Телефонен код+7 48330
Часова зонаUTC+3:00

Кулаги (на руски: Кулаги) е село в Кулажското селско поселение (вид община от множество малки населени места) в Суражски район на Брянска област в Русия.[4][5][6]

Административен център на Кулажското селско поселение (общината) е посьолок Лесное.[7]

Не трябва да се бърка за хутора Кулаги в Шарковщински район на Витебска област в Беларус.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в крайната южна част на Суражски район и в югозападната част на Брянска област, в зоната на иглолистно-широколистни гори,[8] в част от Днепърската низина, на брега на река Козка, покрай автомобилен път 15К-1304, на разстояние около 8 километра (по права линия) южно от административния център на Суржавски район – град Сураж. Средната надморска височина е 176 m.[9]

История

[редактиране | редактиране на кода]

До средата на XVII век селото е било част от Полксо-Литовската държава и е било феодално владение на шляхтича Черновски.[10]

След възтанието на Богдан Хмелницки и отцепването на казаците от Полско-Литовската държава и основаването на Казашкото хетманство през 1649 г., селото става рангово владение на заемащия длъжността полковник на Стародубския полк – в хронологичен ред – Пьотр Иванович Рославец (1667–1673 г.), Тимофей Алексеевич Жоравко (1673-1678 г.), Григорий Карпович Коровка-Волский (1678–1680 г.), Семион Иванович Самойлович (1680–1685 г.), Яков Иванович Самуйлович (1685–1687 г.), Тимофей Алексеевич Жоравко (1687–1688 г.), Михаил Андреевич Миклашевски (1689–1705 г.).[11][12] Същевременно, част от управата се осъществявала от Стародубския магистрат (кмет), както е посочено в документ от 1727 г.[13] Каква част от властта се възприемала от стародубския полковник, и каква от стародубския кмет е неясно.[13]

С универсал (указ) на хетман Иван Скоропадски от 1711 г., село Кулаги, заедно с махалата Субовичи, е дадено като лично наследствено феодално владение (не служебно/рангово) на Иван Даровски.[11][13] След смъртта му, селото се наследява от сина му Петър, а после от дъщерята на последния – Уляна.[14]

Според описание от 1781 г., земите на селото са били неплодородни, поради което населението се занимавало предимно с обработване на горски суровини – например, от лико и липа изработвали груб плат, подобен на зебло, наречен рогожа.[14]

По-късно, селото е върнато като рангово владение на заемащия длъжността Стародубски полковник, като по него време това е бил Андрей Михайлович Миклашевски (10.11.1729 г. – октомври 1730 г.).[10]

През XVIII век село Кулаги е част от Новоместската сотня (подразделение) на Стародубския полк. През 1859 г. тук (тогава в Суражски район на Черниговска губерния) са преброени 137 двора (домакинства),[15] а през 1892 г. – 238 двора (домакинства).[15]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Броят на населението: 955 души (1859 г.),[16] 1.701 души (1892 г.),[17] 733 души (99 % руснаци) през 2002 г.,[18] 658 души през 2010 г.[19]

Култура

[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намират:[20]

  • Кулажският селски Дом на културата,
  • Кулажската селска библиотека,
  • Общинското бюджетно общеобразователно учреждение „Кулажско Средно общеобразователно училище“
  • Кулажският фелдшерско-акушерски пункт.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кулаги // Фото-планета. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  2. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 96. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  3. ↑ Индекс село Кулаги, Суражский р-н, Брянская обл. // Почтовые индексы - Кодификант.ру. Архивиран от оригинала на 2020-01-05. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  4. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 96. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  5. ↑ с Кулаги // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-08-23. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  6. ↑ Администрация Суражского района Брянской области. Кулажское сельское поселение // Архивиран от оригинала на 2023-06-09. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  7. ↑ Брянская областная Дума. Закон Брянской области «О наделении муниципальных образований статусом городского округа, муниципального района, городского поселения, сельского поселения и установлении границ муниципальных образований в Брянской области» : Закон Брянской области от 07.05.2015 (№ 30-З.) // 2006-09-28. Архивиран от оригинала на 2022-03-30. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  8. ↑ Трутнев, Юрий Петрович. Приказ Министерства природных ресурсов Российской Федерации от 28 марта 2007 г. № 68 «Об утверждении Перечня лесорастительных зон и лесных районов Российской Федерации» // 2007-03-28. с. 7. Архивиран от оригинала на 2023-07-20. Посетен на 2023-07-20. (на руски)
  9. ↑ Кулаги // Фото-планета. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  10. ↑ а б Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 404-405. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  11. ↑ а б Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. с. 404-405. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  12. ↑ Парамонов, Андрій Федорович. 1873 год. Уездный город Стародуб из "Историко-статистического описания Черниговской епархии" // Откуда родом. Архивиран от оригинала на 2020-02-20. Посетен на 2023-08-22. (на руски)
  13. ↑ а б в Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 372. Посетен на 2023-08-05. (на руски)
  14. ↑ а б Лазаревскій, Александръ Матвѣевичъ. Описание старой Малороссии. Материалы для истории заселения, землевладения и управления. Т. Том первый: Полк Стародубский. Киев, Типография К. Н. Милевского, 1888 г. с. 372-373. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  15. ↑ а б Штиглиц, Николай Бернгардович. XLVIII. Черниговская губерния. Список населенных мест по сведениям 1859 года. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел в Типографии Карла Вульфа, 1866 г. 3394|Кулаги, с. вл. с. 181. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  16. ↑ Штиглиц, Николай Бернгардович. XLVIII. Черниговская губерния. Список населенных мест по сведениям 1859 года. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел в Типографии Карла Вульфа, 1866 г. 3394|Кулаги, с. вл. с. 181. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  17. ↑ Черниговский губернский статистический комитет. Список населенных мест Черниговской губернии, имеющих не менее 10 жителей, по данным за 1892 год. Чернигов, Типография Губернского Правления, 1892 г. 1202 – Кулаги с. с. 46. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  18. ↑ Коряков, Юрий Борисович. База данных "Этно-языковой состав населённых пунктов России" // lingvarium.org. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  19. ↑ Брянскстат Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Брянской области. Всероссийская перепись населения 2010. Итоги. Tома официальной публикации итогов Всероссийской переписи населения 2010 года. Том 1 – Численность и размещение населения. Раздел II – Численность населения Брянской области по муниципальным образованиям. 10. – Численность населения Брянской области, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских населенных пунктов, сельских населенных пунктов // 2012. с. 96. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  20. ↑ Администрация Суражского района Брянской области. Кулажское сельское поселение // Архивиран от оригинала на 2023-06-09. Посетен на 2023-08-23. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кулаги (Брянская область)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кулаги_(Брянска_област)&oldid=12277250“.