Лангстън Хюз
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Лангстън Хюз Langston Hughes | |
американски поет | |
![]() Портрет на Хюз от 1936 г. | |
Роден |
1 февруари 1901 г.
|
---|---|
Починал |
Ню Йорк Сити, Ню Йорк, САЩ |
Погребан | Ню Йорк, САЩ |
Етнос | афроамериканци |
Националност | ![]() |
Работил | поет, романист, драматург |
Литература | |
Период | 1926–1964 |
Жанрове | стихотворение |
Тема | афроамериканци, раса |
Направление | Харлемски ренесанс |
Награди | Opportunity (1925) Гугенхайм (1935) Розеншалт (1941) Анисфийлд-Улф (1954) почетни докторати от университетите Линкълн (1943) и Хауърд (1963) |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Уебсайт | |
Лангстън Хюз в Общомедия |
Джеймз Мърсър Лангстън Хюз[1] (на английски: James Mercer Langston Hughes) (1 февруари 1902 – 22 май 1967 г.) е американски поет, писател, фолклорист. Той е един от първите експериментатори с джаз поезия, предводител на Харлемския Rенесанс.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Лангстън Хюз е роден в Джоплин, Мисури, син на учителката Керълайн (Кери) Мърсър Лангстън и Джеймз Натаниъл Хюз.[2] Баща му напуска семейството и заминава за Куба, а после и Мексико в опит да избегне трайния расизъм в Щатите.[3] Докато майка му търси работа, Хюз е отгледан от баба си в град Лорънс, Канзас. На 13-годишна възраст,[4] след смъртта на баба си заживява с майка си, преди да заживее сам в последните години от средното си образование. В училище започва да пише и бързо подобрява стила си, благодарение на учителя си по английски.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/Ways_of_white_folks_cover.jpg/190px-Ways_of_white_folks_cover.jpg)
На път към Мексико, където възнамерява да получи пари за висшето си образование от баща си, пише известното си стихотворение „The Negro Speaks of Rivers“.[5] Въпреки че баща му искал Лангстън да стане инженер, няколко стихотворения на Хюз са приети от списания, което убеждава баща му в таланта му и плаща за година в Колумбийския университет.[4]
През есента на 1921 г. Хюз започва следването си в Колумбийския университет, но само година по-късно открива Харлем. През 1925 г. поемата му „The Weary Blues“[6] печели наградата на Opportunity. През 1926 г. издава и първия си том с поезия, озаглавен The Weary Blues.
В поезията си Лангстън Хюз използва ритмите на афроамериканската музика – особено блус и джаз. Вторият му том с поезия „Fine Clothes to the Jew“ е издаден през 1927 г., но не е приет добре от съвременниците. По-късно бива считан за един от най-добрите томове на Лангстън Хюз.[4]
През 30-те години на XX век Хюз публикува в New Masses – списание, свързан с комунистическата партия – и посещава СССР. Драмата му „Mulatto“ става най-дълго задържалата се постановка на Бродуей, писана от цветнокож, до 1958 г.
През 1942 г. Хюз започва да води своя колонка за афроамерикански вестник в Чикаго. През 1947 г. успява да сбъдне мечтата си и да си купи къща в Харлем.
Лангстън Хюз умира на 22 май 1967 г.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия
- Романи
- Драми
- Книги за деца
- „Първа книга за негрите“ – 1952 г.
- „Първа книга за римите“ – 1954 г.
- „Първа книга за джаза“ – 1955 г.
Издания на български
[редактиране | редактиране на кода]- И аз съм Америка. София: Народна култура, 1962, 126 с.
- Симпъл разказва. Превод от английски Дешка Маргаритова. София: Профиздат, 1989, 160 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Биография на Лангстън Хюз в Biography.com.
- ↑ African-Native American Scholars, 2008
- ↑ West, Encyclopedia of the Harlem Renaissance, 2003, стр. 160.
- ↑ а б в ((en)) Биография на Лангстън Хюз в Kansasheritage.org.
- ↑ ((en)) „The Negro Speaks of Rivers“ в liternet.bg.
- ↑ ((en)) „The Weary Blues“ в liternet.bg.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Лангстън Хюз на сайта Poets.org
- ((en)) Лангстън Хюз на сайта Poetry Foundation
- ((en)) Cary Nelson, „Langston Hughes (1902-1967)“ Архив на оригинала от 2015-09-18 в Wayback Machine.. Профил на сайта Modern American Poetry
|