Лео Шпитцер
Лео Шпитцер Leo Spitzer | |
австрийски литературен теоретик и историк | |
Роден |
7 февруари 1887 г.
|
---|---|
Починал | 16 септември 1960 г.
Форте дей Марми, Италия |
Учил във | Виенски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология, изкуствознание |
Учил при | Вилхелм Майер-Любке |
Работил в | Марбургски университет Кьолнски университет Университет „Джонс Хопкинс“ |
Публикации | „Лингвистиката и литературната теория“ (1948) |
Повлиян | Фридрих Шлайермахер, Вилхелм Дилтай |
Лео Шпитцер (на немски: Leo Spitzer, роден на 7 февруари 1887 г. във Виена, Австро-Унгария — починал на 16 септември 1960 г. във Форте дей Марми, Италия) е австрийски професор по романска филология и испанистика.
Той е сред създателите на модерната лингвистична стилистика[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Лео Шпитцер пише дисертация при Вилхелм Майер-Любке, защитава я през 1910 г. През 1913 г. бива избран за частен доцент във Виенския университет. Професор по стилистика в университетите в Марбург (1925) и Кьолн (1930). Напуска Германия през 1933 г., бягайки в Истанбул. Оттам през 1936 г. се прехвърля в САЩ, където заема мястото на професор по романска филология в университета „Джонс Хопкинс“ (овакантеното място на починалия през 1934 г. Дейвид Блондхайм). В „Джонс Хопкинс“ Шпитцер остава до края на живота си.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Die Wortbildung als stilistisches Mittel exemplifiziert an Rabelais (Създаването на образи като стилистично средство на примера на творчеството на Рабле). Max Niemeyer, Halle, 1910.
- Fremdwörterhatz und Fremdvölkerhaß. Eine Streitschrift gegen die Sprachreinigung. Manzsche Hof-, Verlags- und Universitäts-Buchhandlung, 1918.
- Studien zu Henri Barbusse (Изследвания върху Анри Барбюс). F. Cohen, Bonn, 1920.
- Italienische Kriegsgefangenenbriefe (Италиански войнишки писма, заловени от германската армия). Hanstein, Bonn, 1921.
- Italienische Umgangssprache (Италианският разговорен език). Kurt Schroeder, Bonn, 1922.
- Stilstudien (Изследвания по стилистика). Hueber, München, 1928.
- Romanische Stil-und Literaturstudien (Романски изследвания на стила и литературата). Elwertsche, Marburg, 1931.
- „Racine et Goethe“ (Расин и Гьоте). – В: Revue d’histoire de la philosophie et d’histoire générale de la civilisation. 1.1933: S.58-75.
- La enumeración caótica de la poesía moderna. Instituto de Filologia, Buenos Aires, 1945.
- Linguistics and literary history (Лингвистиката и литературната теория). Princeton University Press, 1948.
- Essays on English and American Literature (Есета върху английската и американската литература). Hg. Anna Granville. ebd. 1962.
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Ангел В. Ангелов. „Хуманизъм и Европа във филологията на Лео Шпитцер“. – Годишник на Филологическия факултет, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоeвград, 2008, с. 196-238.
- Ангел В. Ангелов. „Психологическата стилистика на Лео Шпитцер“. – сп. „Литературна мисъл“, 1985, № 7.
- Ангел В. Ангелов и Димитър Дочев. „Размишления за индивидуалността на текста, предизвикани от анализите на Лео Шпитцер“. – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Център по културознание: Сборник, посветен на 60-год. на проф. д-р Атанас Натев. Т. 83, кн. 6, 1990. - София, 1994, с. 33-42; Също и в: „Литературен вестник“, бр.19, 16-22 юни 1994, с. 6.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Теодора Иванова, „Лео Шпитцер“, 31 март 2012
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ангел В. Ангелов, „Европейската“ историческа семантика на Лео Шпитцер“, Електронно списание LiterNet, 14 юни 2004, № 6 (55)
|