Леополд II (Тоскана)
| Леополд II Leopoldo II d'Asburgo-Lorena | |
| велик херцог на Тоскана | |
 | |
| Роден |
3 октомври 1797 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Императорска крипта, Виена, Австрия |
| Религия | Католическа църква |
| Управление | |
| Период | 1824 – 1859 |
| Други титли | ерцхерцог на Австрия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Фердинанд III Тоскански |
| Майка | Луиза Мария Амалия дьо Бурбон-Двете Сицилии |
| Съпруга | Мария Анна Саксонска (1799–1832) (16 ноември 1817) |
| Деца | Августа Фердинанда Австрийска Фердинанд IV Йохан Салватор |
| Леополд II в Общомедия | |
Леополд II (на немски: Leopold II; на италиански: Leopoldo II Giovanni Giuseppe Francesco Ferdinando Carlo d'Asburgo-Lorena; * 3 октомври 1797, Палацо Пити, Флоренция; † 29 януари 1870, Рим) от фамилията Хабсбург-Лотаринги, е велик херцог на Тоскана (1824 – 1859) и ерцхерцог на Австрия.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на велик херцог Фердинанд III (1769 – 1824) и първата му съпруга принцеса Мария-Луиза Бурбон-Неаполитанска (1773−1802). Внук е на император Леополд I.
През март 1799 г. войската на революционна Франция марширува в Тоскана и великата херцогска фамилия емигрира във Виена, Залцбург и Вюрцбург. След падането на Наполеон през 1814 г. той се връща 17-годишен обратно в Тоскана.
На 16 ноември 1817 г. се жени за принцеса Мария Анна Саксонска (1799 – 1832), дъщеря на принц Максимилиан Саксонски (1759 – 1838). На 18 юни 1824 г. последва умрелия си баща в управлението.
След смъртта на първата му съпруга Мария Анна, той се жени на 7 юни 1833 г. за принцеса Мария Антония от Неапол-Сицилия (1814 – 1898), дъщеря на крал Франц I от двете Сицилии (1777 – 1830).
Революциите от 1847/1848 г. през Рисорджиментото го карат да издаде Конституция на 15 февруари 1848 г. През април 1859 г. е задължен да се включи във войната на Кралство Сардиния-Пиемонт против Австрия. Понеже Леополд II се е задължил към Австрия за неутралитет, той напуска Тоскана с фамилията си на 27 април и се отказва от трона на 21 юли 1859 г. в полза на сина си Фердинанд IV от втория му брак. Тоскана след народно решение се присъединява през 1860 г. към Кралство Сардиния и така свършва владичеството на фамилията Хабсбург-Лотарингия-Тоскана.
През 1859 г. фамилията му се настанява в дворец Шлакенверт при Карлсбад. През 1860 г. Леополд II чрез наддаване получава бохемския дворец Брандайз, където се оттегля. Населението го избира за кмет на Шлакенверт и подновява града.
След като политическата ситуация в Италия малко се успокоява, той пътува със съпругата си през ноември 1869 г. на поклонение в Рим, където умира през нощта към 29 януари 1870 г. Погребан е в Тосканската гробница във Виена, част от императорската Капуцинска гробница.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]От първия брак с Мария Анна Саксонска има децата:
- Мария Каролина (1822 – 1841)
- Августа Фердинанда (1825 – 1864), ∞ 1844 принц Луитполд Баварски (1821 – 1912)
- Максимилиана (1827 – 1834)
От втория брак с Мария Антония има децата:
- Мария Изабела (1834 – 1901), омъжена за Франческо ди Паола ди Борбоне (1827 – 1892), граф на Трапани
- Фердинанд IV (1835 – 1908), велик херцог на Тоскана, женен 1. 1856 г. за Анна Мария Саксонска (1836 – 1859), 2. 1868 г. за Алиция от Бурбон-Парма (1849 – 1935)
- Мария Терезия (1836 – 1838)
- Мария Христина (1838 – 1849)
- Карл Салватор (1839 – 1892), принц на Тоскана, женен 1861 за Мария Имакулата от Неапол-Сицилия (1844 – 1899)
- Мария Анна (1840 – 1841)
- Райнер (1842 – 1844)
- Мария Луиза (1845 – 1917), ∞ 1865 княз Карл фон Изенбург-Бирщайн (1838 – 1899)
- Лудвиг Салватор (1847 – 1915), принц на Тоскана, неженен
- Йохан Салватор (* 1852; изчезнал, 1911 обявен за мъртъв), от 1889 Йохан Орт, 1886 г. отказва българската корона.
-
Мария Анна Саксонска,
първа съпруга -
Мария Антония,
втора съпруга -
Синовете Йохан Салватор, Лудвиг Салватор, Фердинанд IV и Карл Салватор
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Franz Pesendorfer: Il governo di famiglia in Toscana. Le memorie del granduca Leopoldo II. di Lorena (1824 – 1859). Sansoni, Florenz 1987. (Libro Toscano, 1987)
- Stefano Vitali: Fra Toscana e Boemia. Le carte di Ferdinando III e di Leopoldo II nell’Archivio centrale di Stato di Praga. Ministero per i beni e le attività culturali, Ufficio centrale per i beni archivistici, Rom 1999. (Pubblicazioni degli archivi di stato. Strumenti, 137)
- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Leopold II. (Großherzog von Toscana). Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 442 – 444 (Digitalisat).
- Richard Blaas: Leopold II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 298 f. (Digitalisat).
- Franz Pesendorfer: Zwischen Trikolore und Doppeladler. Leopold II., Großherzog von Toskana, 1824 – 1859. Österreichischer Bundesverlag, Wien 1987.
- Marielisa Rossi: Bibliofilia, bibliografia e biblioteconomia alla corte dei Granduchi di Toscana Ferdinando III e Leopoldo II. Itinerari esplorativi fra cataloghi e documenti della Biblioteca Palatina lorenese. 2. Auflage, Manziana, Rom 1996. (Pubblicazioni. Ser. 1, Studi e testi, Band 2)
- Filiberto Amoroso: Il granduca Placido e la sua „Toscanina“. Vita, morte e qualche miracolo di Leopoldo II di Lorena detto „Canapone“. Arnaud, Florenz 1991. (Politica e storia, Band 11)
- Giacomo Martina: Pio IX e Leopoldo II. Pontifica Univ. Gregoriana, Rom 1967. (Miscellanea historiae pontificiae, Band 28)
- Bernd Braun: Das Ende der Regionalmonarchien in Italien. Abdankungen im Zuge des Risorgimento. Susan Richter, Dirk Dirbach: Thronverzicht. Die Abdankung in Monarchien vom Mittelalter bis in die Neuzeit. Böhlau Verlag, Köln, Weimar, Wien 2010, S. 251 – 266, S. 254 – 257
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
