Ликург (спартански цар)
Тази статия е за царя на Спарта от III в. пр. Хр.. За законодателя на Спарта от VIII в. пр. Хр. вижте Ликург (Спарта).
| Ликург Λυκοῦργος | |
| цар на Спарта | |
| Роден |
III в. пр. Хр.
|
|---|---|
| Починал | ? 210 г. пр. Хр.
|
| Управление | |
| Период | 219 – 210 г. пр. Хр. |
| Предшественик | Клеомен |
| Наследник | Маханид |
| Семейство | |
| Род | ? Еврипонтиди |
| Деца | Пелопс |
Ликург (на гръцки: Λυκοῦργος) е цар на Спарта от 219 до към 210 г. пр. Хр. (точната година на кончината му е неизвестна[1]).
Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]
Ликург се издига скоро след Клеоменовата война, във време на македонска хегемония в Пелопонес и граждански размирици в Спарта. Според ахейския историк Полибий, той няма родствена връзка с предишните царе, но взема властта като подкупва ефорите и се представя за издънка на Еврипонтидите.[2] Тъй като другият цар, Агесиполид, е малолетен, а впоследствие пратен в изгнание, Ликург на практика управлява сам[1], но под контрола на ефорите. Така година след възцаряването си е принуден да бяга в Етолия, тъй като ефорите го обвиняват в намерение да измени държавното устройство. На следващата 217 г. пр. Хр. е повикан обратно в Спарта и е възстановен на престола след като обвиненията са снети.[3]
Външна политика[редактиране | редактиране на кода]
Скоро след възцаряването си през 219 г. пр. Хр. Ликург подновява враждата с Ахейския съюз и застрашава южните му граници. Така включва Спарта в Съюзническата война на страната на Етолия срещу ахейците, поддържани от мощното македонско царство. През 218 г. пр. Хр. македонският цар Филип V опустошава необезпокояван Лакония до покрайнините на самата Спарта. Ликург отговаря с нападения в съюзната на ахейци и македони Месения, без да постигне съществен успех.[1]
Ликург умира към 210 г. пр. Хр., оставяйки за наследник сина си Пелопс, а властта в Спарта е поета от тирана Маханид.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Stewart, Daniel. From Leuktra to Nabis, 371–192 B.C., c. 395 — B: A. Powell, Anton. (ред.) A Companion to Sparta. Oxford: Wiley-Blackwell. 2017
- ↑ Полибий. Всеобща история. (превод на Валерий Русинов). Книга IV, глава 35. Посетен на 27.08.2020.
- ↑ а б Smith, William (ред.). A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology. Boston, Little, Brown and Company, 1867. т. II, с. 857 – 858. Посетен на 27.08.2020.