Лилиан Хелман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лилиан Хелман
Lillian Hellman
Лилиан Хелман, 1935 г.
Лилиан Хелман, 1935 г.
Родена20 юни 1905 г.
Починала30 юни 1984 г. (79 г.)
Професияписател, драматург, сценарист
Националност САЩ
Активен период1934-1984
Жанрбиография, драма, мемоари
СъпругАртър Кобер (1925-1932)
Уебсайт
Лилиан Хелман в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Лилиан Хелман (на английски: Lillian Hellman) е американска сценаристка, драматуржка, журналистка, театрална критичка, преподавателка и писателка, авторка на произведения в жанровете драма, биография и мемоари.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лилиан Флорънс Хелман е родена на 20 юни 1905 г. в Ню Орлиънс, Луизиана, САЩ, в еврейското семейство на бизнесмена Макс Хелман и Джулия Нюхаус. Отраства в Ню Йорк след петгодишна възраст. В периода 1922 – 1924 г. учи в Нюйоркския университет, а през 1924 г. учи в Колумбийския университет. В периода 1924 – 1925 г. работи като четец на ръкописи за издателство „Хорас Ливърърт“.

На 30 декември 1925 г. се омъжва за драматурга Артър Кобер. През 1932 г. се развеждат.

В периода 1927 – 1929 г. е четец на пиеси в Ню Йорк. През 1929 г. пътува в Европа и за известно време се установява в Бон, за да учи. Поради надигащия се антисемитизъм се връща в САЩ. Съпругът ѝ получава работа в „Парамаунт Пикчърс“ и те се преместват в Калифорния. През 1930 г. започва работа в Метро-Голдуин-Майер като читател на романи и периодика и пише по тях резюмета за потенциални сценарии. Там среща много известни личности и се влюбва в писателя Дашиъл Хамет. След развода си се премества с него в Ню Йорк, където поддържат връзка от време на време до смъртта му през 1961 г. Връзката им е представена в документалния филм на Кати Бейт от 1999 г. „Dash and Lilly“.

В Ню Йорк работи като режисьор на почасова работа за продуцента Харолд Шулман.

Първата ѝ пиеса „Детският час“ е поставена през 1934 г. на Бродуей и има голям успех сред критиката и читателите. Пиесата, основана на истински инцидент в Шотландия, е за отмъстителна ученичка, която съсипва с лъжа живота на двама учители. Екранизирана е през 1936 г. от Уилям Уайлър и през 1961 г. с участието на Одри Хепбърн.

След успеха на пиесата е наета от „Голдуин Пикчърс“ като сценарист за немия филм „The Dark Angel“. През 1934 г. става член на Американската лига на писателите, а през 1935 г. става активен член на Гилдията на американските сценаристи. Едновременно е член на модерна радикална политическа група в Холивуд, която подкрепя Съветския съюз и сталинизма.

Пиесата ѝ „Days to Come“ (Ще дойде ден), на тема борбата между труда и капитала, е поставена през 1936 г., но няма успех. През 1937 г. Хелман отива в Европа по време на испанската Гражданска война и пътува с Ърнест Хемингуей. Подкрепя интернационалните бригади и прави радиопредаване за Радио Мадрид. Публикува през 1938 г. описание за пътуването си в списание „The New Republic“.

След завръщането си пише през 1939 г. антинациската пиеса „Лисичета“, която има неочакван финансов успех. Екранизирана е през 1941 г. във филма „The Little Foxes“ с участието на Бет Дейвис, Хърбърт Маршал и Тереза Райт, който получава 8 номинации за Оскар.

Продължава също с антинациските пиеси „Watch on the Rhine“ и „The Searching Wind“, в които критикува външната политика на САЩ, позволила разпространението на фашизма в неговия ранен етап и закъсняла с реакцията си към действията на Хитлер и Мусолини.

Заради политическите си позиции и връзката ѝ с члена на Комунистическата партия Дашиъл Хамет през 1950 г. е включена в Черния списък на Холивуд. През 1952 г. е анкетирана от Комисията за разследване на антиамериканските дейности, пред която отказва да сътрудничи в разследването на дейността на други нейни колеги.

През 50-те и 60-те години на 20. век продължава да пише пиеси и сценарии и да участва в обществения живот. В края на 60-те започва да пише мемоари. Впечатлена от студентското движение и въпреки здравословните си проблеми, Хелман започва да преподава в различни образователни институции, включително в Харвардския университет, Масачузетския технологичен институт и Йейлския университет. Отделно изнася лекции и популяризира политическите си убеждения.

През 1969 г. публикува първия от трите си автобиографични романа „Незавършена жена“, който е удостоен с Националната награда за книга. През 1973 г. е издадена мемоарната ѝ книга „Пентименто“. И в трите си книги представя живота и делото на една силна жена, която не се страхува да говори открито срещу правителството, за да защити своята гледна точка, със самочувствие и без компромиси с принципите си.

Лилиан Хелман умира от сърдечен арест на 30 юни 1984 г. в Оак Блъфс, Мартас Винярд, Масачузетс. Погребана е в град Чилмарк.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Часът на децата“ (The Children's Hour) (1934)
  • „Бъдни дни“ (Days To Come) (1936)
  • „Лисичета“ (The Little Foxes) (1939)
  • „Страж на Рейн“ (Watch on the Rhine) (1941)
  • „Поривите на вятъра“ (The Searching Wind) (1944)
  • „Другият край на гората“ (Another Part of the Forest) (1946)
  • „Монсерат“ (Montserrat) (1949)
  • „Есенната градина“ (The Autumn Garden) (1951)
  • „Кандид“ (Candide) (1957) – оперета
  • „Играчките на тавана“ (Toys in the Attic) (1960)
  • My Mother, My Father and Me (1963)

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

  • An Unfinished Woman: A (1969)
  • Pentimento: A Book of Portraits (1973)
    Пентименто: Книга с портрети, изд.: „Народна култура“, София (1981), прев. Тодор Вълчев
  • Scoundrel Time (1976)
    Време на негодници, изд.: „Партиздат“, София (1986), прев. Мая Иванова
  • Eating Together: Recipes and Recollections (1984) – с Питър Хейблеман

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1935 The Dark Angel – сценарий
  • 1936 These Three – сценарий по „The Children's Hour
  • 1937 The Spanish Earth – документален
  • 1937 Задънена улица, Dead End
  • 1938 The Cowboy and the Lady
  • 1940 Законът на прерията, The Westerner
  • 1941 The Little Foxes – сценарий
  • 1943 Стража на Рейн, Watch on the Rhine
  • 1943 The North Star – история и сценарий
  • 1946 The Searching Wind – сценарий
  • 1948 Another Part of the Forest
  • 1949 Tonight on Broadway – тв сериал, 2 епизода
  • 1951 BBC Sunday-Night Theatre – тв сериал, 1 епизод
  • 1953 TV de Vanguarda – тв сериал, 2 епизода
  • 1954 Montserrat – тв филм
  • 1955 First Performance – тв сериал, 1 епизод по „Montserrat
  • 1956 Grande Teatro Tupi – тв сериал, 1 епизод
  • 1956 The Little Foxes – тв филм, текст
  • 1957 The Lark – тв филм
  • 1957 Montserrat – тв филм, сценарий
  • 1958 Die kleinen Füchse – тв филм, текст
  • 1957 – 1960 ITV Play of the Week – тв сериал, 3 епизода
  • 1961 Часът на децата, The Children's Hour
  • 1962 Die kleinen Füchse – тв филм, текст
  • 1962 Festival – тв сериал, 1 епизод
  • 1963 Toys in the Attic
  • 1963 Die kleinen Füchse – тв филм
  • 1964 Primera fila – тв сериал, 1 епизод
  • 1965 Le piccole volpi – тв филм, текст
  • 1966 Преследването, The Chase
  • 1968 Hora once – тв сериал, 1 епизод
  • 1971 Montserrat – тв филм
  • 1972 Another Part of the Forest – тв филм, тект
  • 1972 Alta comedia – тв сериал, 1 епизод
  • 1977 Джулия, Julia – участва и в малка роля
  • 1982 Kaikki tulevat päivät – тв филм, по „Days to Come
  • 1991 Candide – ТВ филм – текст
  • 2002 Ernest & Bertram – по „The Children's Hour

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lillian Hellman в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​