Направо към съдържанието

Лъджа (дем Мустафчово)

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Лъджа.

Лъджа
Θέρμες
— село —
Село Баня (Лъджа)
Село Баня (Лъджа)
Гърция
41.3514° с. ш. 24.9904° и. д.
Лъджа
Източна Македония и Тракия
41.3514° с. ш. 24.9904° и. д.
Лъджа
Драмско
41.3514° с. ш. 24.9904° и. д.
Лъджа
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМустафчово
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина577 m
Население193 души (2001)
Лъджа в Общомедия

Лъджа или Долна Лъджа (на гръцки: Θέρμες, Термес, катаревуса: Θέρμαι, Терме) известно и като Баня, Нагорно махале, както и с турската форма Елидже или Ълъджа, е родопско село в Гърция, Западна Тракия, община Мустафчово.

Самото село е разположено в непосредствена близост, на 3,5 километра от границата с България.

Селото носи името си (както турското Ълъджа, така и днешните гръцко Термес и българско Баня) от минералните извори, които се намират в цялата му околност.

На 15 януари 2010 година е открит ГКПП Златоград-Термес и е отворен пътят, който свързва селото и гр. Ксанти с Аламовци и Златоград от българската страна на границата.[1]

Край село Лъджа е единственото в Родопите светилище на персийското божество Митра.[2] Скалният релеф е открит в 1915 г. от проф. Богдан Филов. Намира се на около 50 м от чешмата при най-северната точка на завоя на пътя Ксанти-Златоград източно от отбивката за с. Баня (GPS 41°21'2"N 24°59'31"E), има указателна табела на пътя.

Професор Любомир Милетич споменава, че към 1912 година селото е обитавано от помаци.[3] Жителите на селото са българи мюсюлмани.

  • Г. Митринов, За южната граница на Златоградския говор. – Българска реч, 2008, № 1, с. 85-90
  • Г. Митринов, Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54
  • В. Пачилов. Излел е Делю хайдутин. С., 1998
  1. Тошева, Ева. Откриват туристическия граничен пункт Златоград-Термес // 15 януари 2010. Посетен на 15 януари 2010.
  2. Апостолова, Валя. Показаха единственото светилище на персийския бог Митра в Родопите // БНР, 2010. Посетен на 8 април 2010.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, 1918. с. 296.