Люсиен Февър
Облик
Люсиен Февър Lucien Febvre | |
френски историк | |
Роден | |
---|---|
Починал | 11 септември 1956 г.
Сент Амур, Франция |
Националност | Франция |
Учил в | Екол нормал (Париж) |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | Страсбургски университет Колеж дьо Франс |
Видни студенти | Робер Мандру |
Повлиял | Марк Блок, Фернан Бродел |
Люсиен Февър в Общомедия |
Люсиен Февър (на френски: Lucien Febvre) е френски историк.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е роден на 11 юли 1878 г. в Нанси. През 1902 г. завършва история и география в Екол нормал в Париж. След Първата световна война преподава в Страсбургския университет, където се запознава с Марк Блок. Двамата имат общ философски и политически подход към историята и поставят началото на Школата „Анали“. След 1933 г. Февър преподава в Колеж дьо Франс. От 1948 г. оглавява Шеста секция („Икономически и социални науки“) в Практическото училище за висши изследвания (École pratique des hautes études). [1]
Люсиен Февър умира на 11 септември 1956 година в Сент Амур, градче във Франш Конте.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Philippe II et la Franche-Comté. Étude d'histoire politique, religieuse et sociale, Paris, Honoré Champion, 1911, 808 p. Преиздадена от Éditions Perrin, Paris, 2009, 816 p. (с предговор от Еманюел Льо Роа Ладюри).
- Notes et documents sur la Réforme et l'Inquisition en Franche-Comté, Paris, 1911, 336 p.
- Histoire de la Franche-Comté, Paris, Boivin, 1912, 260 p.
- La Terre et l'évolution humaine, Paris, Albin Michel, „L'évolution de l'Humanité“, 1922.
- Un Destin. Martin Luther, Paris, Presses Universitaires de France, 1928.
- Civilisation. Évolution d'un mot et d'un groupe d'idées, Paris, Renaissance du livre, 1930, 56 p.
- (en coll. avec Albert Demangeon) Le Rhin. Problèmes d'histoire et d'économie, Paris, Armand Colin, 1935.
- (dir.): Encyclopédie française, 11 volumes parus de 1935 à 1940.
- Le problème de l’incroyance au XVI siècle. La religion de Rabelais, L’évolution de l’humanité, Paris, Albin Michel, 1947, 549 pages.
- Origène et Des Périers ou l'énigme du Cymbalum Mundi, Paris-Genève, Droz, 1942, 144 p.
- Autour de l'Heptaméron. Amour sacré, amour profane, Paris, Gallimard, 1944, 300 p.
- Les Classiques de la liberté: Michelet, Lausanne, Traits, 1946, 162 p.
- Combats pour l'histoire, Paris, Armand Colin, 1952, 456 p.
- Au cœur religieux du XVI siècle, Paris, SEVPEN, 1957, 359 p.
- Pour une histoire à part entière, Paris, SEVPEN, 1962, 860 p.
- Honneur et patrie: Texte établi, présenté et annoté par Thérèse Charmasson et Brigitte Mazon, Librairie académique Perrin, 1996, 324 pp.
- De la „Revue de synthèse“ aux „Annales“. Lettres à Henri Berr, 1911 – 1954, Paris, Fayard, 1997.
- На български
- „Да живее Историята“ (1941), сб. Историци за историята, съст. Мария Тодорова, София: изд. СУ, 1988, с. 109-20.
- Небесна любов, земна любов: Около Хептамерон. Превод от френски Валентина Бояджиева. Превод на стиховете от старофренски Атанас Сугарев. Богословска редакция и превод от латински Росен Миланов. София: Агата-А, 2009, 372 с. (ISBN 978-954-540-066-7)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((ru)) Биографична справка от „Большая советская энциклопедия“, publ.lib.ru.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|