Мария Комнина (съпруга на Алексий Аксух)
Мария Комнина | |
византийска принцеса, внучка на император Йоан II Комним | |
Родена |
около 1125 г.
|
---|---|
Починала | 1183 г.
|
Семейство | |
Баща | Алексий Комнин |
Майка | Ирина[1] |
Съпруг | Алексий Аксух |
Деца | Йоан Комнин Тлъсти |
Мария Комнина (на гръцки: Μαρία Κομνηνή, родена около 1125 г.) е византийска принцеса от средата на XII век – внучка на византийския император Йоан II Комнин, племенница на император Мануил I Комнин и съпруга на протостртора Алексий Аксух.
Родена е около 1025 г. в семейството на Алексий Комним и първата му съпруга Ирина.[2] Бащата на Мария е най-големият син и съимператор на византийския император Йоан II Комнин. За майка ѝ се предполага, че е била киевска княгиня, дъщеря на киевския княз Мстислав I. Към момента на раждането на Мария баща ѝ вече е бил младши съимператор, поради което Мария се споменава и като багренородна (родена в пурпур). Майката умира рано, след което бащата на Мария се жени повторно, вероятно за кавказка принцеса на име Ката, дъщеря на грузинския цар Деметре I.
Тъй като Мария е единствената дъщеря на младия император Алексий Комнин, очаквало се един ден, когато баща ѝ остане единствен император, нейният съпруг да стане и наследник на императорската корона. Поради тази причина император Йоан II Комнин най-вероятно се постарал да намери подходящ съпруг на внучка си и така около 1141 г. Мария е омъжена за Алексий Аксух, син на най-доверения човек и дясна ръка на император Йоан II – великия доместик Йоан Аксух.[2] Не е изключено обаче бракът на Мария Комнина и Алексий Аксух да е сключен и в първите години от управлението на Мануил I.[3]
През 1142 г. обаче бащата на Мария умира преждевременно, а малко преди смъртта си през 1143 г. император Йоан II Комнин посочва за свой приемник на престола най-малкия си син Мануил, прескачайки дори втория си син Исак Комнин. По този начин Мария и съпругът ѝ били изместени от престолонаследието от Мануил I и децата му – нещо, което Алексий Аксух вероятно никога и не забравил.[4]
Опитен войник, Алексий е удостоен с ранг протостратор и участва в няколко военни кампании при управлението на император Мануил I Комнин (1143 – 1180 г.).[5] Въпреки че съпругът на Мария остава верен на управляващата династия, подозренията на император Мануил към него се засилвали с времето заради силната привързаност, която някога Йоан Аксух имал към по-големия брат на императора – севастократор Исак Комнин, и заради пророчеството, че името на наследника на Мануил I ще започва с „А“.[6] Освен това Алексий имал неблагоразумието да украси един от дворците си в Константинопол с великолепни изображения на кампаниите и победите на Кълъч Арслан II (р. 1156 – 1192), селджукския султан на Икония, вместо с подвизите на самия Мануил I, каквато била традицията по това време.[7] Така въпреки блестящата си военна кариера в служба на императора, около 1167 г. съпругът на Мария Комнина е обвинен в заговор срещу император Мануил I и използване на магия срещу императрица Мария Антиохийска. Арестували го във във военния лагер в Сердика, рано на зазоряване, докато той и Мария все още спели в леглото си.[8] Аксух е признат за виновен, имуществото му било конфискувано, след което той бил постриган за монах и изпратен в манастир на планината Папикион (Орлица) в Тракия.[9] След като научила за отреденото му наказание, Мария, която много обичала съпруга си и му била истински предана, първоначално се опитала да се самоубие, но слугите ѝ се втурнали и ѝ попречили да го извърши.[10] След това тя побягнала и се явила пред чичо си, хвърлила се в краката му и с отчаян плач и клетви се опитала да го убеди в невинноста на съпруга си.[10] Въпреки че императорът се просълзил от окаяния вид на племенницата си, той не променил решението си спрямо Аксух. Така Мария изживяла остатъка от живота си в мъка по съпруга си, която я обзела изцяло и тя завършила дните си в умопомрачение, докато самият Алексий също умира няколко години след постригането си.[11]
Мария Комнина и Алексий Аксух са родители на двама сина, единият от които, Йоан Комнин Тлъсти, повел неуспешен бунт срещу император Алексий III Ангел през юли 1201 г. и бил убит по време на него.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ E Genealogia ton Komnenon. с. 344.
- ↑ а б Varzos 1984, с. 117.
- ↑ Magdalino2002, с. 208, foot note 68.
- ↑ Varzos 1984, с. 117 - 118.
- ↑ ODB, с. 239, "Axouch" (A. Kazhdan, A. Cutler).
- ↑ Magdalino 2002, с. 6 - 7.
- ↑ ODB, с. 239, "Axouch" (A. Kazhdan, A. Cutler); ODB, с. 938–939.
- ↑ Varzos & PBW, с. 134 ; 1984, Maria 20117 .
- ↑ ODB, с. 239, "Axouch" (A. Kazhdan, A. Cutler); Simpson 2021, с. 278.
- ↑ а б Varzos 1984, с. 134.
- ↑ Guilland 1967, с. 481; Simpson 2021, с. 278.
- ↑ ODB, с. 239, "Axouch" (A. Kazhdan, A. Cutler); Guilland 1967, с. 481.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Magdalino, Paul (2002). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143–1180. Cambridge: Cambridge University Press
- Garland, Lynda; Stone, Andrew (2006). Mary of Antioch. – De Imperatoribus Romanis, An Online Encyclopedia of Roman Emperors, http://roman-emperors.sites.luc.edu/maryant.htm, посетен на 23 декември 2023
- Guilland, R. (1967). Le Protostrator. Recherches sur les institutions byzantines, I, pp. 478–497, архив на оригинала от 16 септември 2023, https://web.archive.org/web/20231009110115/https://ihtika.ru/book/download/guilland-r-recherches-sur-les-institutions-byzantines-i-3-1967-
- ((en)) Jeffreys, M. et al. (eds) (2016). Maria Komnene, daughter of Alexios son of Ioannes II, wife of Alexios Axouchos (ID: Maria 20117). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/154462/
- Simpson, Alicia (2021). The imperial feminine in Niketas Choniates' History. – In: Vassiliki Vlyssidou (ed), Byzantine authors and their times, Research series 8. Athens: National Hellenic research foundation, Institute of historical research, Section of Byzantine research, 269-274, https://www.academia.edu/68434983/The_Imperial_Feminine_in_Niketas_Choniates_in_V_Vlyssidou_ed_Byzantine_Authors_and_their_Times_Athens_2021_267_284?auto=download
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784665, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf