Алексий Аксух
| Алексий Аксух | |
| Роден |
1105 г.
|
|---|---|
| Починал | 1187 г.
|
| Религия | Православна църква |
| Семейство | |
| Баща | Йоан Аксух |
| Братя/сестри | Евдокия Аксухина |
| Съпруга | Мария Комнина |
Алексий Аксух (на гръцки: Άλέξιος Άξούχ), е византийски аристократ и военачалник от XII век, син на великия доместик Йоан Аксух.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Алексий Аксух е син на Йоан Аксух, велик доместик на византийската армия, приятел от детството и „дясна ръка“ на император Йоан II Комнин (управлявал 1118 – 1143).[1] Самият Алексий е женен за Мария Комнин, дъщеря на най-големия син на Йоан II и негов съимператор Алексий, който умира през 1142 г.[2]
Опитен войник, Алексий е удостоен с ранг протостратор и участва в няколко военни кампании при управлението на император Мануил I Комнин (1143 – 1180 г.).[3] През 1157 г. той е изпратен в Южна Италия, за да се опита да възстанови византийските позиции там след поражението на велики дука Алексий Комнин.[4] Въпреки че в същото време трябвало да направлява деликатните отношения, изпълнени с взаимни подозрения, със Свещената Римска империя, която доминира в Северна Италия, Аксух очевидно бил много успешен в мисията си, довела до сключването на почтен мир с крал Вилхелм I от Сицилия през 1158 г., което позволява на византийската армия да се измъкне от италианското приключение.[5] Това позволява на Мануил I да съсредоточи вниманието си на Изток, където политиката му в Киликия срещу арменския владетел Торос се проваля грандиозно.[6]. През 1165 г. самият Алексий е изпратен в Киликия като главнокомандващ (стратег автократор) и управител (дук) по време на пленничеството на Константин Каламан.[7] Вероятно е участвал и във войната с Унгария през 1166 г. заедно с бъдещия унгарски крал Бела III.[2]
Около 1167/70 г. обаче Алексий изпада в немилост пред Мануил I, след като е обвинен в заговор срещу императора, а преди това е и критикуван за особен акт на обида на величеството : Алексий украсил един от дворците си в Константинопол с великолепни изображения на кампаниите и победите на Килидж Арслан II (р. 1156 – 1192), селджукския султан на Икония, вместо с подвизите на самия Мануил I, каквато била традицията по това време.[8] Наред с други неща, Алексий е обвинен в „прибягване домагьосничество“ и заговор с латински „магьосник“ да отрови императрица Мария Антиохийска, за да ѝ попречи да роди наследник.[9] Историкът Йоан Кинам твърди, че обвиненията в заговор са истински, но Никита Хониат вярва, че Аксух е бил отстранен от несигурния Мануил.[10] По-конкретно, Хониат съобщава, че Мануил подозирал както Аксух, така и своя братовчед, бъдещия Андроник I Комнин, поради пророчеството, че името на неговия наследник ще започва с „А“.[11] Каквато и да е истината, Алексий бил признат за виновен и затворен в манастир до края на дните си,[3] въпреки многократните опити на съпругата му да измоли освобождаването му от Мануил.[12] Съобщава се, че Мария починала от скръб по съдбата на съпруга си, докато самият Алексий също умира няколко години след постригането си.[12]
Алексий Аксух имал двама сина, единият от които, Йоан Комнин Тлъсти, повел неуспешен бунт срещу император Алексий III Ангел през юли 1201 г. и бил убит по време на него.[2]
Препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ODB, с. 239, "Axouch" (A. Kazhdan, A. Cutler); Magdalino 2002, с. 195, 257.
- ↑ а б в ODB, с. 239, "Axouch" (A. Kazhdan, A. Cutler); Guilland 1967, с. 481.
- ↑ а б ODB, с. 239, "Axouch" (A. Kazhdan, A. Cutler).
- ↑ Guilland 1967, с. 481; Magdalino 2002, с. 60 - 61.
- ↑ Magdalino 2002, с. 61 - 63.
- ↑ Magdalino 2002, с. 61, 67.
- ↑ Guilland 1967, с. 481; Magdalino 2002, с. 107.
- ↑ ODB, с. 239, "Axouch" (A. Kazhdan, A. Cutler); ODB, с. 938–939.
- ↑ Garland & Stone; 2006.
- ↑ Magdalino 2002, с. 19, 218.
- ↑ Magdalino 2002, с. 6 - 7.
- ↑ а б Guilland 1967, с. 481.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Magdalino, Paul (2002). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143–1180. Cambridge: Cambridge University Press
- Garland, Lynda; Stone, Andrew (2006). Mary of Antioch. – De Imperatoribus Romanis, An Online Encyclopedia of Roman Emperors, http://roman-emperors.sites.luc.edu/maryant.htm, посетен на 23 декември 2023
- Guilland, R. (1967). Le Protostrator. Recherches sur les institutions byzantines, I, pp. 478–497
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexios Axouch в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
