Махамудра
Част от серията статии за |
Будизъм |
---|
Основни фигури |
Будизъм по страна и регион |
Школи |
Текстове и основни понятия |
Портал Будизъм История на Будизма |
Махамудра (санскрит, тибетски: Чагчен, уайли: пхяг чен, съкратено от Чагиа Ченпо, Уайли: пхяг ргиа чен по) буквално означава „великият печат“ или „великият символ“. Тя „е многопластов термин от голямо значение за по-късния индийски будизъм и тибетския будизъм“, което „се случва от време на време в индуисткия и източноазиатски будистки езотеризъм“.[1]
Името се отнася за начина, по който този, който е реализирал махамудра (това е човек, който е успял в практиките на махамудра) преживява реалността: мудра се отнася до факта, че всяко явление се появява ярко, а маха се отнася до факта, че то е извън идея, въображение и проекция.[2]
Махамудра представлява кулминацията и най-висшия възглед на всички практики на школите на новите преводи на тибетския будизъм, които считат, че това е най-висшият израз и същност на всичките им учения.[3]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Калу Ринпоче. Пътят на Буда според Тибетската традиция. България, Шамбала ЕООД, 1997. ISBN 954-8126-95-8. с. 424. Архив на оригинала от 2013-08-15 в Wayback Machine.
- Нидал, Оле. Великият Печат: безгранично пространство и радост. Възгледът Махамудра в Диамантения Път на Будизма (The Great Seal: The Mahamudra view of Diamond Way Buddhism). България, Асоциация Диамантен Път, 2004. ISBN 954-90610-3-5. с. 240.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Mahāmudrā“ by Roger R. Jackson. Encyclopedia of Religion, 2nd edition Gacl: 2005 ISBN 0-02-865733-0. pg 5596
- ↑ Reginald Ray, Secret of the Vajra World. Shambhala 2001, page 261.
- ↑ Reginald Ray, Secret of the Vajra World. Shambhala 2001, page 261.