Направо към съдържанието

Митрофан Греков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Митрофан Греков
руски офицер

Роден
Починал
Санкт Петербург, Руска империя
ПогребанНиколско гробище на Александроневската лавра, Санкт Петербург, Русия

Националност Русия
НаградиЗлатно оръжие „За храброст“
Митрофан Греков в Общомедия

Митрофан Илич Греков (на руски: Митрофан Ильич Греков) е руски офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Митрофан Греков е роден на 11 май 1842 г. в Област на Донската войска в семейството на потомствен казашки дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва школа за гвардейски подпрапоршчици и кавалер-юнкери. Действителна военна служба започва със звание корнет в Лейбгвардейския казашки полк (1862). С полка участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание подполковник (1868). Излиза в оставка през 1870 г.

Завръща се в армията за да участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен е в състава на 30-и Донски казашки полк, придаден към Предния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в овладяването на Шипченския проход на 5 – 7 юли 1877 г.

Включен е в състава на Сборния отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински като командир на гвардейска полурота на Почетния на Негово Величество конвой. Проявява се при превземането на Ловеч на 22 август 1877 г. и атаката на Зелените хълмове при Плевен.

Назначен е за командир на 30-и Донски казашки полк с повишение във военно звание полковник (1877). В състава на Троянския отряд с командир генерал-майор Павел Карцов се отличава с овладяването на Орлово гнездо при преминаването на Троянския проход, освобождаването на Пловдив, битката при Канджикляр, борбата за Родопите и превземането на Гюмюрджина. Награден е със златно оръжие „За храброст“ и Орден „Свети Георги“ IV ст. Неговия 30-и Донски казашки полк е награден с щандарт „За Шипка, Ловеч, двукратно преминаване на Балкана и превземане на 50 оръдия при Канджикляр през 1877 и 1878 години“.

Служи последователно като командир на Лейбгвардейския атамански полк (1886), 2-ра бригада от 1-ва гвардейска казашка дивизия (1893), 1-ва донска казашка дивизия (1893 – 1898). Повишен е във военно звание генерал-майор (1888).

Участва в Руско-японската война (1904 – 1905) като командир на I бригада от Забайкалската казашка дивизия. Награден е с орден „Свети Владимир“ II ст. (1905). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант (1905) и генерал от кавалерията (1914).

Автор е на военноисторически трудове. Сред тях са спомените „По долините и планините на България“. Описва личното си участие и впечатления от войната.

Умира през 1915 г. в Санкт Петербург

Родство: синове – генерал-майор Александър Митрофанович Греков и полковник Константин Митрофанович Греков.

  • Волков С. В. Офицеры российской гвардии. М., 2002.
  • Греков, М. В долинах и на высях Болгарии. Тип. и лит. В. В. Комарова, Санкт Петербург, 1887.
  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 304 – 305.