Направо към съдържанието

Мухата (филм, 1986)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Мухата.

Мухата
The Fly
РежисьориДейвид Кронънбърг
ПродуцентиСтюарт Корнфийлд
СценаристиЧарлз Едуард Пог
Дейвид Кронънбърг
Базиран на„Мухата“ от Жорж Ланжлан
В ролитеДжеф Голдблум
Джина Дейвис
Джон Гец
МузикаХауърд Шор
ОператорМарк Ъруин
МонтажРоналд Сандърс
Филмово студио„Brooksfilms“
Жанрфилм на ужасите
Премиера15 август 1986 г.
(САЩ)
Времетраене96 минути
Страна САЩ
Езиканглийски
Бюджет9 млн. щ.д.
Приходи60,629 млн. щ.д.[1]
Хронология
Мухата II
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Мухата“ (на английски: The Fly) е американски научнофантастичен филм на ужасите от 1986 година на режисьора Дейвид Кронънбърг по негов сценарий в съавторство с Чарлз Едуард Пог, базиран на едноименния разказ на Жорж Ланжлан от 1957 година.[2] Филмът е римейк на едноименния филм на Курт Нойман от 1958 година. Главните роли се изпълняват от Джеф Голдблум, Джина Дейвис и Джон Гец.[3]

Ексцентричният учен Сет Брандъл се среща с журналистката Вероника Куайф на пресконференция, организирана от „Bartok Science Industries“, която спонсорира работата му. Канейки Вероника в дома си, Сет ѝ показва своето невероятно изобретение: две капсули, които могат да телепортират обекти помежду си. За съжаление само неодушевени предмети могат да бъдат телепортирани и когато Брандъл се опитва да телепортира жив бабуин, нещастното животно се обръща отвътре навън.

Между Сет и Вероника се развива романтична връзка. Вдъхновен от любовта, Брандъл продължава да работи упорито върху изобретението си и скоро успява да телепортира първо пържола, а след това и жив бабуин, без да го повреди. Сет решава да отпразнува този огромен успех с Вероника, но тя не идва на тържеството и Сет смята, че Вероника се е върнала при бившия си любовник Статис Боранс, главен редактор на списанието, за което тя работи. С мъка Сет се напива и решава да се телепортира, но не забелязва, че в момента на телепортацията има муха в капсулата с него. Външно всичко върви добре, но Сет все още не знае каква ужасна грешка е направил.

По-късно Сет и Вероника се помиряват и Брандъл започва да проявява повишено желание за захар, в допълнение към развиването на необичайна сила, ловкост, издръжливост и сексуална мощ. Самият Сет вярва, че тези качества са се появили в него поради факта, че тялото му е било „сглобено отново“. Брандъл смята телепортацията за голямо благо и по всякакъв начин настоява Вероника също да се подложи на тази процедура, но тя категорично отказва. Тя започва да се тревожи за повишената агресивност на Сет, както и за странната бодлива коса, която расте от рана на гърба му и язви, появяващи се на лицето му. Първоначално Сет не обръща особено внимание на тези промени, но когато ноктите му започват да падат, той решава да проучи внимателно процеса на телепортирането си в компютъра. За свой ужас Брандъл открива, че тялото му е свързано с муха на молекулярно генетично ниво.

Здравето на Сет продължава да се влошава и той губи части от тялото си заедно с човешката си форма. Подобно на муха, сега той може да се храни само като бълва храносмилателни ензими върху храната, може да пълзи по стени и тавани, а човешкият му ум все повече го напуска. Няколко седмици по-късно Брандъл се появява пред Вероника като страховит хибрид между човек и насекомо, който Сет е нарекъл „Брандълфлай“. В пълна паника Вероника бяга. Скоро тя открива, че е бременна и същият кошмар започва да я преследва: вместо нормално дете, тя ражда гигантска ларва на насекомо. Вероника моли Боранс да ѝ помогне да направи спешен аборт, но Вероника внезапно е отвлечена от Сет.

Искайки да се спаси, Брандъл решава да „разреди“ гените на мухата в тялото си с човешка ДНК, използвайки Вероника за това. Той се кани да телепортира едновременно себе си и нея, но тогава Боранс, въоръжен с пушка, нахлува в лабораторията му. Сет изхвърля хранителни ензими към Боранс, а ръката и кракът му просто се разтварят. Сет поставя Вероника в една капсула, пълзи в друга и започва обратното броене. Боранс успява да стреля с пушката и поврежда кабелите. Сет излиза наполовина от капсулата си, но процесът на телепортиране се активира, сливайки Брандъл с парче от капсулата. Сет, вече превърнат в чудовище, пълзи до Вероника и опира дулото на пушката в главата си, като ясно показва, че иска тя да го довърши и да сложи край на мъките му. Вероника стреля през сълзи, разнася Сет на парчета и пада на колене в отчаяние.

Край на разкриващата сюжета част.
Актьор Роля
Джеф Голдблум Сет Бръндъл – учен, изобретил машина за телепортация
Джина Дейвис Вероника Куайф – журналистка, приятелка на Сет
Джон Гец Стейтис Боранс – редактор на списание, бивш любовник на Вероника
Джой Бушел Тауни
Лесли Карлсън д-р Брент Чивърс
Джордж Чувало Марки
Дейвид Кронънбърг гинеколог
  • С натуралистичното си представяне на мутиращия герой „Мухата“ печели награда „Оскар“ за най-добър грим и е номиниран за награди на БАФТА за грим и специални ефекти.[4]
  • В началото на кариерата си режисьорът Дейвид Кронънбърг общува с колегата си режисьор Мартин Скорсезе и по време на срещата Скорсезе шеговито казва, че Кронънбърг много прилича на „пластичен хирург от Бевърли Хилс“. Това сравнение вдъхновява Кронънбърг и затова във филма „Мухата“ той играе лекаря.
  • Филмът е продуциран от Мел Брукс, който веднага предлага Стюарт Корнфелд за копродуцент. Това е най-близкият сътрудник и добър приятел на Брукс и заедно продуцират „Човекът слон“ на Дейвид Линч. От самото начало Брукс и Корнфелд предлагат на Дейвид Кронънбърг да режисира филма, но в този момент Кронънбърг започва работа по заснемането на филма „Зов за завръщане“ и не може да приеме това примамливо предложение. Тогава Корнфелд избира младия британски режисьор Робърт Бирман. Бирман започва да снима, но по това време се случва ужасна трагедия – семейството на Бирман е на почивка в Южна Африка, когато дъщеря му загива при инцидент. Бирман се оттегля от проекта, но Брукс и Корнфелд много се надяват, че Бирман може да се възстанови от шока и да режисира филма отново. Уви, след 4 месеца Бирман, който не можа да се възстанови от скръбта, най-накрая отказва поста режисьор и в същото време Кронънбърг престава да е режисьор на филма „Зов за завръщане“ (той е заменен от Пол Верховен). Дейвид Кронънбърг се съгласява да режисира „Мухата“, но при условие, че му бъде позволено да промени съществено оригиналния сценарий.
  • Мел Брукс не посочва името си във филма като продуцент (посочен е само Стюарт Корнфелд), за да не се объркат зрителите, които биха могли да очакват „филмът на Мел Брукс“ да бъде забавна комедия, а не „филм на ужасите“.
  • Дизайнът на капсулите за телепортиране е вдъхновен от цилиндъра на двигателя „Ducati 450 Desmo“ на Кронънбърг. Първите дизайни на капсулите наподобявали стъклени душове или телефонни кабини.
  • Постепенното превръщане на Сет в чудовище става в рамките на 4 седмици и 6 дни.
  • Бабуинът на име Тайфун, който участва в снимките, е много силно и изключително непредвидимо животно. Един ден Тайфун се уплашва от мигащите светлини на телепортационната капсула и просто разбива вратата, за да изскочи. Въпреки това Джеф Голдблум, който е висок и атлетичен мъж, успява да убеди павиана, че той е „лидерът на глутницата“, а павианът, който при нормални условия винаги живее в глутницата и спазва „йерархията“, напълно се подчинява на актьора.
  • Слоганът на филма е „Страхувайте се. Много се страхувайте.“ („Be afraid. Be very afraid“) е измислен от Мел Брукс, когато обсъжда как героите трябва да реагират на ранните етапи от трансформацията на Сет Бръндъл.
  • Джеф Голдблум носи до 2 килограма протезен грим за по-страшните си сцени и отнема близо пет часа, за да се нанесе гримът.
  • Във филма първоначално има сцена, в която Сет комбинира павиан и котка в някакво страховито създание и след това го пребива до смърт с метална тръба. По време на тестовите прожекции тази сцена предизвиква рязко отхвърляне сред публиката, те престават да симпатизират на главния герой и в резултат на това сцената е изтрита. Продуцентът Стюарт Корнфелд го формулира така: „Ако убиете животно, дори коткомаймуна, вашата публика вече няма да се интересува от вашите проблеми.“
  • Ефектът на „топене“ на ръката на Боранс е създаден по следния начин: първо е направена „осакатена“ ръка, а след това с помощта на желатин е формована „нормална“ ръка. По време на снимките ръката е нагрята със сешоар, от което започва да „тече“ и да се „топи“.
  • Режисьорът Дейвид Кронънбърг кръщава главния герой Сет Брандъл на името на състезателя Мартин Брандъл.
  • „Корозивните хранителни ензими“, които чудовището избълва, всъщност са смес от мед, яйца и мляко.
  • Пушката, която Вероника използва, за да убие Сет, е „Browning 12 Gauge“.
  • Филмът е заснет в момент, когато епидемията от ХИВ едва започва в света и мнозина решават, че язвите по лицето на главния герой намекват за тази ужасна болест, въпреки че Дейвид Кронънбърг категорично отхвърля тази идея във всичките си интервюта.
  • На Майкъл Кийтън е предложена ролята на Сет Брандъл, но я отказва.
  • В сцената, в която ухото на героя на Джеф Голдблум внезапно пада, реакцията на актрисата Джина Дейвис е реална, тъй като тя не го е очаквала.