Никищане
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Кушница, Гърция вижте Никищан.
| Никищане Никиштане | |
| — село — | |
 | |
  Никищане  Никищане | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Гьорче Петров |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 375 m |
| Население | 1114 души (2002) |
| Пощенски код | 1060 |
| МПС код | SK |
| Никищане в Общомедия | |
Никищане или Никищани (на македонска литературна норма: Никиштане; на албански: Nikishtani) е село в Северна Македония, част от Община Гьорче Петров.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на няколко километра северозападно от столицата Скопие.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е жителско име със суфикс -'ane от * Nikitjane произхожда от личното име Никита.[2]
Според Йордан Заимов името идва от оброк на Свети Никита Серски.[3]
Според Станислав Роспонд името е първоначален патроним Никиште, Никишта с вторично -ani, -ane, което според Дуриданов е малко вероятно.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Никищане е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Никищани живеят 75 българи християни и 50 турци.[4]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Никищани (Nikištani) като албанско село.[5]
Според преброяването от 2002 година Никищане има 1114 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 1113 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 169.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, София, 1967, стр. 154.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 октомври 2007
| ||||||||
