Никищан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никищан
Νικήσιανη
— село —
Изглед от Никищан от планината Кушиница
Изглед от Никищан от планината Кушиница
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Кушница
Надм. височина 124 m
Население (2001) 2451 души
Пощенски код 640 01
Телефонен код 25920-6

Никищан или Никишен, Никишян (на гръцки: Νικήσιανη, Никисяни) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 2451 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в североизточните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища (Елевтеруполи) на 10 километра в северозападна посока. Северно от селото е разположен мъжкият манастир „Свети Йоан Предтеча“, а северозападно женският „Свети Димитър“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Никиш, *Никиша, прилагателно от личното име *Никишь с jь, тоест Никишов-, развито от Нико < Никола и -иш, както Стани-иш, Радиш и подобни. Формите със с вместо ш са на гръцка почва.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Никищан е село в Правищка каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Никищан:

Никишен, село със смесено население; 1 църква, 1 училище и 1 джамия. Това село е разположено на склона на планината Палат (древният Пангей), близо до Кошиницкия манастир „Света Богородица“, срещу развалините на древния град Филипи. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - турци юруци. От града е на 2 часа разстояние.[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Никишянъ (Никша) живеят 860 гърци.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никишянъ (Никша) (Nikichian Nikcha) има 860 гърци.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 164.
  2. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 49.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 232-233.
     Портал „Македония“         Портал „Македония