Пренчово
| Пренчово Αμισιανά | |
  Пренчово  Пренчово  Пренчово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 953 души (2021 г.) |
Пренчово, Прянчово или Пренджова (на гръцки: Αμισιανά, Амисияна̀, до 1926 година Πρέτζοβα, Предзова[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 120 m надморска височина, на 10 km западно от Кавала, в северните склонове на Люти рид (Символо).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Пренчо, умалително от Прено < Премо, което се извежда от Запрян. Сравнимо е селищното име Пренчища в Корчанско.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Васил Кънчов определя Пренджово като селище, в което между мюсюлманското население има и 100 – 150 къщи помаци.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Демирли:
| „ | Спренча, мохамеданско село с 1 джамия; жителите са помаци. От града е на 2 и половина часа разстояние.[5] | “ |
Съгласно статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Пренчово (Прѣнчово) е смесено турско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 250 българи-мохамедани и 250 турци.[6] Според гръцката статистика, през 1913 година в Пренчово (Πρέτζοβα) живеят 539 души.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1923 година жителите на Пренчово са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени гърци бежанци. През 1926 година името на селото е сменено от Предзова (Πρέτζοβα) на Амисияна (Αμισιανά).[8] До 1928 година в Пренчово са заселени 125 гръцки семейства с 495 души – бежанци от Турция.[9] В 1928 година в землището на Пренчово е регистрирано и каракачанско колибарско селище с 28 души.[10] Българска статистика от 1941 година показва 288 жители.[2]
Населението произвежда тютюн и жито, като отглежда и ябълки и праскови.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гедик Пренчово[11] | Γεντίκ Πρέτζοβα | Авли | Αὐλή[12] | връх в Люти рид (422 m), Ю от Пренчово[11] |
| Таш тепе[11] | Τὰς Τεπὲ | Петровуни | Πετροβούνι[12] | връх в Люти рид (422 m), С от Пренчово[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 539[2] | 557[2] | 509[2] | 744[2] | 1013[2] | 986[2] | 750[2] | 793[2] | 759[2] | 1122 | 927 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 215. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 178.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 202.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 216. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 709. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
