Рехимли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рехимли
Μεσιά
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина125 m
Население170 души (2011 г.)

Рехимли (на гръцки: Μεσιά, Месия, до 1926 година Ριχιμλή или Ρεχιμλή, Рихимли или Рехимли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 125 m надморска височина в южното подножие на планината Кушница (Пангео).[2] Северно от селото е запазен старият каменен Рехимлийски мост.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Рехимли е турско село в Правищка каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Рехимли живеят 240 души, всички турци.[4]

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 37 семейства със 142 души.[5]

Българска статистика от 1941 година показва 433 души.[6]

Основно производство на населението традиционно е тютюнът и малко жито.[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Рехимли на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кара Мослу[7] Καρὰ Μοσλοῦ Пиги Πηγή[8] река в Люти рид, ляв приток на Лъджа[7]
Ак Су Ἀκ Σοῦ Аспронери Ἀσπρονέρι[8] река
Елти тепе[7] Ἐλτὶ Τεπὲ Скурадокофи Σκουραδοκοφή[8] връх в Люти рид (667,2 m), ЮИ от Месия[7]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 182[6] 241[6] 256[6] 245[6] 196[6] 177[6] 183[6] 191 170

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 233. (на македонска литературна норма)
  3. Γεφύρι στο Χρυσόκαστρο // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 234. (на македонска литературна норма)
  7. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)