Топлян

Топлян
Εξοχή
	Топлян Εξοχή
— село —
	Топлян Топлян Топлян
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Кушница
Надм. височина	190 m
Население	125 души (2021 г.)

Топлян или Товлян (на гръцки: Εξοχή, Ексохи, до 1926 Τόβλιανη, Товляни^[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 190 m надморска височина в югоизточните склонове на планината Кушница (Пангео) на 4 километра южно от Правища (Елевтеруполи).^[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от *Топли дол, *Топла бара и подобни.^[3]

В Османската империя

В XIX век Топлян е мюсюлманско село в Правищка каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Толян:

„

Толен, мохамеданско село; има 1 джамия; жителите са помаци. От града е на 1 час разстояние.^[4]

“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Толиянъ (Толенъ) е турско селище. В него живеят 350 турци.^[5]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 44 семейства със 172 души, като селото е чисто бежанско.^[6] В 1926 година селото е прекръстено на Ексохи.^[2]

Българска статистика от 1941 година показва 320 жители.^[2]

Населението традиционно произвежда предимно тютюн.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	180^[2]	209^[2]	243^[2]	387^[2]	409^[2]	402^[2]	263^[2]	172^[2]	234^[2]	173	142	125

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 234. (на македонска литературна норма)
↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 205.
↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_234-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 234. (на македонска литературна норма)

[3] Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 205.

[4] Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.

[6] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]