Фтери (Люти рид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за правищкото село. За катеринското вижте Фтери.

Фтери
Φτέρη
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Географска областЛюти рид

Фтѐри (на гръцки: Φτέρη) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в малката планина Люти рид (Символо), южно от село Чиста (Фолия).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Фтери е гръцко село в Правищката каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Птери (Pthéri) живеят 300 гърци.[2]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Фтиръ живеят 110 гърци.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Фтир (Phtir) има 100 гърци.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. В 1913 година има 166 жители.[1] През септември 1916 година, по времето на Първата световна война, в селото нахлува българската армия.[5] Населението на Фтери се изселва в Чиста и Дрезна (Миртофито). Землището е присъединено към това Чиста.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 166[1]

От селото са запазени старата каменна църква „Свети Георги“ и стар каменен мост.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 234. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232-233. (на френски)
  5. а б Επέτειος 100 χρόνων από την Βουλγαρική εισβολή στην Φτέρη Παγγαίου // Ιερά Μητρόπολις Ελευθερουπόλεως, 4 Σεπτεμβρίου 2016. Посетен на 9 март 2024 г. (на гръцки)