Косруп

Косруп
Μεσορόπη
	Косруп Μεσορόπη
	Косруп Косруп Косруп
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Кушница
Надм. височина	310 m
Население	467 души (2021 г.)
	Косруп в Общомедия

Косруп (на гръцки: Μεσορόπη, Месоропи) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 310 m надморска височина в южните склонове на планината Кушница (Пангео). Отдалечено е от Правища на 20 километра в югозападна посока.^[1]

История

В Османската империя

В края на XIX век Косруп е голямо гръцко село в Правищка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Месоропи (Messoropi) живеят 960 гърци.^[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Косруп:

„

Косруп, християнско село; 1 църква, 1 училище. Част от населението се занимава със земеделие, а другата с изготвяне на тъкани от козина (мутафчилък). Жителите са гърци. От града е на 4 часа разстояние.^[3]

“

В края на XIX век Васил Кънчов нарича Косорик „голямо гръцко село, [в което] работят с чулове и чували“.^[4] Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кусоробъ (Косрупъ) живеят 780 жители гърци християни.^[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Koussorob (Kosroup) има 755 жители гърци.^[6]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те години в селото са заселени десетина гръцки бежански семейства и 47 души. Българска статистика от 1941 година показва 1456 жители.^[1]

Населението отглежда тютюн и пшеница. В миналото е развито и скотовъдството.^[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Косруп на 5 май 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Узунджова^[7]	Οὐζόντζοβα	Воскос	Βοσκός^[8]	връх в Кушница (1900,8 m), С от Косруп^[7]
Кирк Сони Вриси	Κίρκ Σονὴ Βρυση	Клефтовриси	Κλεφτόβρυση^[8]
Чашман Сони Вриси	Τσασμὰν Σονὴ Βρυση	Восковриси	Βοσκόβρυση^[8]
Кешеш Гьолу	Κεσὲς Γιολοῦ	Гидострато	Γιδόστρατο^[8]
Чешме^[7]	Τσεσμὲ	Врисес	Βρῦσες^[8]	местност в Кушница, С от Косруп^[7]
Воклес^[7]	Βόκλες	Скамена	Σκαμένα^[8]	връх в Кушница, З от Косруп^[7]
Борос^[7]	Μπόρος	Ксиротопос	Ξηρότοπος^[8]	местност Ю от Косруп^[7]
Чифлик^[7]	Τσιφλίκι	Агроктима	Αγρόκτημα^[8]	местност Ю от Косруп^[7]
Пилаф тепе^[7]	Πιλὰφ Τεπὲ	Авго	Αύγο^[8]	връх в Кушница (1835,5 m), СИ от Косруп^[7]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1478^[1]	866^[1]	1197^[1]	1400^[1]	1309^[1]	1207^[1]	802^[1]	735^[1]	648^[1]	610	456	467

Личности

Родени в Косруп

Василеос Кирязис (Βασίλειος Κυριαζής), гръцки андартски деец, четник на Дукас Дукас, участва в сражението при Пършово^[9]
Димитриос Хадзулас, гръцки андартски капитан
Панкратий Ксулогис (р. 1944), гръцки старостилен епископ

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 228. (на македонска литературна норма)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232 – 233. (на френски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)

[Симовски_228-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 228. (на македонска литературна норма)

[2] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)

[3] Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)

[Извори-4] Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.

[6] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232 – 233. (на френски)

[Ген-7] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-8] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)

[9] Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 26. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]