Кочан (Правищко)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Кочан.
| Кочан Ακροβούνι | |
  Кочан  Кочан  Кочан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Елевтерес |
| Надм. височина | 240 m |
Кочан, Кочен или Кочани (на гръцки: Ακροβούνι, Акровуни, катаревуса: Ακροβούνιον, Акровунион, до 1928 година Κότσανη, Коцани[1]) е обезлюдено село в Гърция, в дем Кушница, Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в югоизточните склонове на Кушница (Пангео) на 4 km югозападно от Правища (Елевтеруполи).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов Кочан е жителско име от *Кочане < кочан, зелева глава или от котец. Името е често в българската топонимия.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Кочан:
| „ | Кочан, мохамеданско село; 1 джамия; жителите са помаци. От града е на 1 час разстояние.[4] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кочанъ (Коченъ) живеят 200 турци.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След изтеглянето на турските войски от селото през Балканските войни в 1913 година и пристигането на гръцките, в Правищко е предприета акция за избиване на ходжите и останалите образовани и влиятелни мюсюлмани. В село Кочан е убит един мюсюлманин, за да бъде задоволено чувството за мъст на епископа и поп Никола.[6]
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 78 гръцки семейства с 326 души - бежанци от Турция.[7] През 1928 година името на селото е сменено от Кочани (Κότσανη) на Акровуни (Ακροβούνι).[8] Бежанците са от тракийското село Димокрания (Гюзелдже).[9] Българска статистика от 1941 година показва 480 жители.[2]
Селото е обезлюдено през 50-те години поради интезивни свлачища и селяните се изселват в новото Долно Кочан (Панагия). Кочанският мост и църквата „Успение Богородично“ (бившата джамия) са единствените запазени постройки от селото.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 278[2] | 214[2] | 353[2] | 455[2] | 492[2] | 198[2] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 228. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 143.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета). ПРИЛОЖЕНИЕ А // Другите Балкански войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“; К & М, 1995, [1914]. ISBN 954-593-006-3. с. 267.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου- Ακροβουνίου // Ιερατικοί Στοχασμοί,. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Γεφύρι της Κότσανης (Παλιό Ακροβούνι) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
