Направо към съдържанието

Деве Каран (дем Кушница)

Деве Каран
Μέλισσα
Гърция
40.8636° с. ш. 24.1933° и. д.
Деве Каран
Източна Македония и Тракия
40.8636° с. ш. 24.1933° и. д.
Деве Каран
Кавалско
40.8636° с. ш. 24.1933° и. д.
Деве Каран
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина130 m
Население209 души (2011 г.)
Пощенски код64100
Телефонен код2592

Деве Каран или Деве Киран (на гръцки: Μέλισσα, Мелиса, до 1926 година Δεβέκιραν, Девекиран[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

Селото е разположено на 130 m надморска височина южно от планината Кушница (Пангео) на 8 km югозападно от Правища (Елевтеруполи).[2]

Според Йордан Н. Иванов името е от турското deve karın, „камилска утроба“, във връзка вероятно с разположението на селото в дълбока падина.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Деве Каран е турско село в Правищка каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Деве Каранъ живеят 250 души, всички турци.[4]

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 62 семейства с 240 души.[5] Българска статистика от 1941 година показва 350 жители.[2]

Населението произвежда традиционно тютюн, а по-късно и пшеница.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 302[2] 292[2] 293[2] 335[2] 325[2] 261[2] 205[2] 203[2] 216[2] 221 209 177
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 224. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 109.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  5. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012