Исирли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Исирли
Πλατανότοπος
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина240 m
Население522 души (2021 г.)

Исирли (на гръцки: Πλατανότοπος, Платанотопос, до 1926 година Ισερλή, Исерли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 240 m надморска височина в южните склонове на планината Кушница (Пангео).[2] Северно над селото са руините на Ахатлар (Микрохори), в които е и запазеният каменен Ахатларски акведукт.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от турското hisarli, производно от hisar „крепост“ с изпадане на началното х. Местните и селищните имена от такъв характер са чести в българската топонимия.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Исирли е турско село в Правищка каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Есирли живеят 125 души, всички турци.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Понт, Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 67 семейства с 256 души.[6] След Гражданската война (1946 - 1949) в селото се заселват жителите на Ахатлар и Чифлик.[2]

Населението отглежда големи количества тютюн и по-малко жито.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Исирли на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кайлък Καηλίκι Лемос Λαιμός[7]
Кирия[8] Κύργια Палиовриси Παλιόβρυση[7] местност Ю от Платанотопос[8]
Боз Алани[8] Μπὸζ Αλάνι Аспротопос ᾿Ασπρότοπος[7] местност Ю от Платанотопос[8]
Боз Куру[8] Μπὸζ Κουροῦ Ксериас Ξεριᾶς[7] местност Ю от Платанотопос[8]
Тогайери[8] Τογάγερι Вурла Βούρλα[7] местност Ю от Платанотопос[8]
Сусам Тарла[8] Σουσὰμ Ταρλὰ Валанидиес Βαλανιδιές[7] възвишение в Люти рид (358,8 m), Ю от Платанотопос
Пенд Бури[8] Πέντ Μπουρὶ Камини Καμίνι[7] възвишение в Люти рид (256 m), Ю от Платанотопос
Узун дере Οὐζούν Ντερὲ Потистрес Ποτίστρες[7] река
Енарикос[8] Ζιναρίκος Оксиес Ὀξυές[7] връх в Кушница (728,4 m), С от Платанотопос
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 441[2] 289[2] 324[2] 463[2] 770[2] 861[2] 748[2] 650[2] 631[2] 631 584

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 227. (на македонска литературна норма)
  3. Γεφύρι στο Μύλο (Μικροχώρι Πλατανότοπου) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 128, 129.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  8. а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.