Боблен
Боблен Ακροπόταμος |
|
---|---|
Страна |
![]() |
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Кушница |
Надм. височина | 161 m |
Население | 693 души (2001) |
Бо̀блен или Боблени (на гръцки: Ακροπόταμος, Акропотамос, до 1928 Μπόμπλιανη, Бо̀бляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 693 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южните склонове на планината Кушница (Пангео) недалеч от брега на Орфанския залив при вливането на река Струма, на 24 километра югозападно от Правища (Елевтеруполи).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Заимов и Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Бобляне, за което говорят запазените форми Μπόμπλιανη и Povljani, от местното име *Боб, *Боби от боб, но по-скоро в старото му общославянско значение бакла (Vicia faba), а не Phaseolus vulgaris. След лабиала б се е развило епентетично л.[2][3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Попляни (Popliani) живеят 210 гърци.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Боблен:
„ | Боблен, смесено село; 1 църква, 1 училище, 1 джамия, 1 мюсюлманско училище. От града е отдалечено на 6 часа разстояние. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - помаци.[5] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Боблен брои 150 гърци и 400 турци.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Боблен е изцяло бежанско с 95 семейства с 436 души.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 79.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107 - 108.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
|