Боблен
Боблен Ακροπόταμος |
|
---|---|
Страна |
![]() |
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Кушница |
Надм. височина | 161 m |
Население | 693 души (2001) |
Бо̀блен или Боблени (на гръцки: Ακροπόταμος, Акропотамос, до 1928 Μπόμπλιανη, Бо̀бляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия с 693 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южните склонове на планината Кушница (Пангео) недалеч от брега на Орфанския залив при вливането на река Струма, на 24 километра югозападно от Правища (Елевтеруполи).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Заимов и Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Бобляне, за което говорят запазените форми Μπόμπλιανη и Povljani, от местното име *Боб, *Боби от боб, но по-скоро в старото му общославянско значение бакла (Vicia faba), а не Phaseolus vulgaris. След лабиала б се е развило епентетично л.[2][3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Попляни (Popliani) живеят 210 гърци.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Боблен:
„ | Боблен, смесено село; 1 църква, 1 училище, 1 джамия, 1 мюсюлманско училище. От града е отдалечено на 6 часа разстояние. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - помаци.[5] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Боблен брои 150 гърци и 400 турци.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Боблен е изцяло бежанско с 95 семейства с 436 души.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπόμπλιανη - Ακροπόταμος
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 79.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107 - 108.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 50.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
|