Старо Авли
| Старо Авли Παλιά Αυλή | |
| — село — | |
  Старо Авли  Старо Авли  Старо Авли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 4400 m |
| Население | 2 души (2021 г.) |
Авли или Авли кьой (на гръцки: Παλιά Αυλή, до 1970 година Αυλή[1]) е историческо село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Авли е разположено в южните склонове на планината Кушница, на река Транос Лакос,[2] на надморска височина от 440 метра.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името идва чрез турското avli, „двор“ от гръцкото αυλή, „двор“.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В средновековието вероятно в района е имало манастири, за което свидетелствата топонимите Папулис, тоест Попчето (Ο παππούλης), Келия, тоест Килиите (Τα κελιά), Агия Марина, тоест Света Марина (η Αγία Μαρίνα), както и развалините на манастира „Света Варвара“ на северозапад от Авли.[5]
В XIX век е гръцко село в Правищка каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Авликьой (Avliköj)[6] на надморска височина от 400 метра.[7]
Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Авли (Avli) живеят 360 гърци.[8]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Авли Кьой е гръцко селище и в него живеят 180 гърци.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Авли Кьой има 180 гърци.[10]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише, че в Авли има 300 православни гърци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. След 1924 година в него са заселени малко гърци бежанци.[3] Българска статистика от 1941 година показва 550 жители.[3]
През 60-те години жителите се изселват в новото, разположено по-ниско селище Гефира Авлис и селото е заличено.[3][11]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 274[3] | 181[3] | 305[3] | 548[3] | 423[3] | 349[3] | 0 | 2 |
В селото е запазена църквата „Свети Илия“ и на 20 юли, Илинден, продължава да става събор. В началото на XXI век някои къщи от старото село започват да се реставрират.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Авли
Янакис Папайоану, свещеник и андартски деец[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 221. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 67.
- ↑ а б в Αυλή // Δήμος Παγγαίου. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 26 февруари 2023. (на гръцки)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Ο πληθυσμός της περιοχής Πράβι (Ελευθερούπολη) // lithoksou.net. Посетен на 30 май 2020.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 232 – 233. (на френски)
- ↑ Μιχαήλ Σταματελάτος. Φωτεινή Βαμβά Σταματελάτου, Γεωγραφικό Λεξικό της Ελλάδας, ΤΑ ΝΕΑ, 2012, Α' τόμος, σελ. 112.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
