Самоков (дем Кушница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.

Самоков
Δωμάτια
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина160 m
Население590 души (2001)

Самоков (на гръцки: Δωμάτια, Доматия, до 1926 година Σαμάκοβο, Самаково, катаревуса Σαμάκοβον, Самаковон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южното подножие на Кушница (Пангео). През източната му част тече река Самоковина (Самаковико или Гурунонеро), а през западната друг поток, и двата десни притоци на Лъджа.[2] В селото са запазени шест каменни моста - Камбуревият,[3] Киранският[4] и Кайнакидевият[5] на западната рекичка и Тутуневият,[6] Горният площаден[7] и Долният площаден мост на Самоковина.[8] И шестте моста в 1990 година са обявени за паметници на културата.[9]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на името е от примитивното предприятие за изчукване на добито желязо на пръти – самоков, което е производно от сам и кова, подобно на самолет, самовар и прочее.[10]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Самоков:

Самоков, мохамеданско село; 1 джамия, 1 мохамеданско училище, жителите помаци се занимават със земеделие и отглеждане на тютюн. Отстои на 3 часа от града.[11]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Самоков (Самоковъ) е турско селище. В него живеят 1000 турци, но също така отбелязва, че населението вероятно е смесено помашко и конярско, което е характерно и за някои други села в околността.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 1913 година 21 мюсюлмани от селото са екзекутирани от групата на Милтияд Малхопулос, принадлежащ към бандата на Мириякос Михаил, като преди това от тях са откраднати 1500 турски лири. Един магазин в селото бил ограбен, като откраднатата стока възлизала на 1500 турски лири, а общата сума откраднати пари от селото възлизала на около 7000 турски лири.[13]

В 1923 година жителите на Самоков са изселени в Турция. През 1926 година името на селото е сменено на Доматия.[14] До 1928 година в Самоков са заселени 200 гръцки семейства с 800 души - бежанци от Турция.[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Самоков на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Хавуза[2] Χαβούζα Кристалопиги Κρυσταλλοπηγή[16] местност Ю от Самоков, при вливането река Самоковина в Лъджа[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Самоков
  • Flag of Greece.svg Периклис Кириакидис (Περικλής Κυριακίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Γεφύρι στου Καμπούρη (Δωμάτια). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  4. Γεφύρι (κάτω) στο Κυράνι (Δωμάτια). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  5. Γεφύρι στου Καϊνακίδη (Δωμάτια). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  6. Γεφύρι Τουτούνη (Δωμάτια). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  7. Γεφύρι στην πλατεία (Δωμάτια). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  8. Κάτω γεφύρι της πλατείας (Δωμάτια). // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  9. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/3156/49695/20-11-1990 - ΦΕΚ 792/Β/17-12-1990. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
  10. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 186.
  11. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  13. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета). ПРИЛОЖЕНИЕ А. // Другите Балкански войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“; К & М, 1995, [1914]. ISBN 954-593-006-3. с. 266.
  14. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  16. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)