Дряново (дем Кушница)
Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.
Дряново Χορτοκόπι |
|
---|---|
— село — | |
Страна |
![]() |
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Кушница |
Надм. височина | 270 m |
Население | 384 души (2001) |
Дря̀ново или Дра̀ново (на гръцки: Χορτοκόπι, Хоротокопи, катаревуса: Χορτοκόπιον, Хоротокопион, до 1926 Δράνοβα, Дранова[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия. Има 384 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източните склонове на планината Кушница (Пангео) на 3 километра източно от Правища (Елевтеруполи). Над селото е разположен манастирът „Света Богородица Кушнишка“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от дрян.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Дряново:
„ | Дряново, мохамеданско село; 1 джамия; жителите са помаци. От града е на 2 и половина часа разстояние.[3] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дряново (Дрѣново) е турско селище. В него живеят 250 турци.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През 1913 година Мириякос Михаил и неговата банда убива трима мюсюлмани от Дряново (Дренли) и краде 3000 турски лири от селото.[5] Според гръцката статистика, през 1913 година в Дряново (Δράνοβα) живеят 272 души.[6]
В периода 1912-1927 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Правищко, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Дряново емигрират в Турция. През 1926 година името на селото е сменено от Дранова (Δράνοβα) на Хортокопи (Χορτοκόπι).[7] До 1928 година в Дряново са заселени 52 гръцки семейства със 194 души - бежанци от Турция.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δράνοβα -- Χορτοκόπι
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 118.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 50.
- ↑ Кънчов, Васил. Правишка Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 201.
- ↑ Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета). ПРИЛОЖЕНИЕ А. // Другите Балкански войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“; К & М, 1995, [1914]. ISBN 954-593-006-3. с. 267.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
|