Дранич
|
Дранич Αντιφίλιπποι |
|
|---|---|
| — село — | |
  Дранич  Дранич  Дранич |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Население | 1073 души (2001) |
Дра̀нич (на гръцки: Αντιφίλιπποι, Антифилипи, до 1927 година Δρανίτσι, Драници[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 7 километра северозападно от демовия център Правища (Елевтеруполи), на брега на Берекетгьол, точно срещу древния град Филипи, откъдето идва и новото гръцко име, в превод Срещу Филипи.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от дрян и наставка -ич, сравнимо с Мелникич с ѣ > а вероятно на гръцка почва, подобно на Δρανίτσα от Дрѣница.[2] Според „Българския етимологичен речник“ името също е от дрян.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дранич:
| „ | Дранич, мохамеданско село; 1 джамия, 1 мюсюлманско училище. Жителите са помаци. От града е на половин часа разстояние.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дранич (Дрѣничъ) е турско селище. В него живеят 400 турци.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1912-1927 година селото е обезлюдено. Правителството на Гърция извършва репресии върху жителите на Правищко, избивайки или прогонвайки негръцкото население. Жителите на Дранич емигрират в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Драници (Δρανίτσι) на Антифилипи (Αντιφίλιπποι).[6] До 1928 година в Дранич са заселени 123 гръцки семейства с 460 души - бежанци от Турция.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 440.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 49. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ „Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „